Nov 23, 2008, 12:52 PM

Защо си отиде?

  Essays » Love
2.4K 0 2
1 min reading

                                               Защо си отиде?

С теб заспивам, с теб се събуждам, оглеждам се в празното си сърце и там пак си ти -онзи твой поглед - мил и любящ.
С кой ли ще живея сега, когато теб те няма? Как да започна всичко от начало като ми е толкова трудно? Как да спра да виждам лицето ти, което ме гледа с онези хубави очи?

Вече няма за какво да живея. Нямам желание нито да се смея както преди, нито да се веселя с приятели. Нямам желание за нищо. Всичко ми напомня за теб, навсякъде виждам лицето ти и името ти. То е запечатано в сърцето ми.
А защо те обичам? Защото ти си всичко, което аз не съм, защото когато съм тъжна, ти си този, който ме кара да се усмихна, защото колкото и да ти е труден характерът ти, си много добър човек. Опитвам се да си спомня как съм живяла без теб, но не мога. Не искам просто да съществувам, искам да принадлежа на някого - на теб! Искам, когато се събудя да знам, че ме обичаш и твоята любов е по-силна от всичко на света. Аз непрекъснато си спомням за теб, за нас, за нашите мечти, за местата, които сме искали да идем и да видим, за местата, на които сме били двамата. Казаните от теб думи са се запечатали в съзнанието ми.
Ти си първото нещо, за което се сещам като се събудя и последното, с което заспивам. Ти си слънцето, водата и въздухът за мен.
Но защо си отиде? Защо се изплаши от мен? Защо не искаш нашата приказка да продължи? Страх те е от нещо или аз така си мисля? Не ме ли обичаш вече? Даже не знам на кой въпрос да си отговоря първо…
Искам твоята силна и мъжка прегръдка, от която се чувствам защитена. Искам твоите целувки, които са ми нужни. Искам да заспивам до теб, сгушена като малко дете. Не искам никога да преставам да те обичам, любов моя.

                                                                                                                 За Влади.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Непозната All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...