За първи път, когато наистина усетих страха от старостта, беше, когато придружих баща си във фризьорския салон. Разглеждах търпеливо стари списания с мирис на отлежала мода и вече гранясали червила, когато в този момент нещо друго мълниеносно отклони вниманието ми. Около похабените колелца на фризьорския стол падаха и се събираха на малки купчини изцяло посивелите коси на татко. На излизане той стоеше тихо до мен и допускам, недоумяваше как предишната ми въодушевеност се бе изменила в мрачен поглед, изследващ сивостта на градския асфалт. Предполагам, че тази случка просто повиши до депресивни честоти мислите в главата ми напоследък, че работата прекалено лесно ме изморяваше, а личният ми живот бе гъмжило от липсващи новини. С никого не се задържах толкова дълго, че да премахна резервираните жестове и да помоля за разтриване на отеклите ми от високи токчета ходила. И в онзи яркозлатист есенен ден само крещящият звук от металните капачки на обувките ми отекваше във въздуха, на фона на кр ...