По-точно стремежът към него е такъв. В човешкият род едно от най-съкровените неща, е здравето. всички за него бленуват и всички взаимно това си пожелават - здраве. Какво обикновено си пожелават хората, обаче? Това са неща, които се считат за недостижими, по една или друга причина. Никой не знае какво е щастие, но всички си го пожелават. Малцина знаят какво е богатство, но всички се стремят към него. По същият начин: никой не разбира здравето, затова му приписват всевъзможни мистични и пожелателни форми, белким усърдното колективно суеверие по някакъв начин се смили и ги огрее със своята благодетел.

Какъв е резултатът от всичко това пожелателно мислене: че здравето, една от най-големите общопризнати ценности, придобива легендарна форма, една своеобразна нирвана, постижима само за подбрано малцинство. Този начин на мислене отнема отговорността от ръцете на хората, отнема здравето от самите тях и го предоставя на външни фактори: лекари, лечители, късмет, генетика и Божията милост. Естествено се получава обратен ефект, ако се опиташ да втълпиш на масовия човек, че здравето му си е негова лична работа и отговорност, той дори няма да чуе, че си му казал нещо. Тогава човекът ще опита да се измъкне от отговорност, да се оправдае с липса на познания или с твърда вяра в медицинските лица, или за да предпази представите си, той ще заяви, че здравето не го интересува, стига да му е хубаво и, че "няма да живее 200 години", без да съзнава, че по този начин се отказва от възможността да живее нормално. Да, младите ще живеят спокойно и щастливо, заринати в удоволствия (с тук-таме по някоя мигрена или стомашно неразположение), но рано или късно те ще започнат да плащат за нехайството си и на стари години. Вярно, хората не живеят 200 години, но на прага на смъртта никой няма да те пусне да си идеш просто така. Колкото и тежко да си болен (вследствие на безгрижния си живот), медицината е там, за да изстиска от теб колкото се може повече години живот (защото и животът е ценност). Ако човек се дърпа от медицината, натиск от връстници, роднини и общество ще спомогнат този индивид бързо да се върне в лоното на медицината.

Сред младите все повече се среща интерес у темата и се надявам той да не идва твърде късно или твърде слабо, но е факт, че здравето ще си остане пожелание за още дълго време за множество хора.

Но и вината не е само у хората. Мнозина просто нямат времето и енергията, които да заделят за тази сложна тематика. Въпросът "какво прави човекът здрав" се усложнява постоянно с разширяването на биологическите ни познания. Малцина имат подготовката, камо ли възможността да правят сериозно четене, отнемащо десетки часове. Следователно е нормално, дори необходимо хората да разчитат на експертни лица, за да ги насочват към здравия живот. Това е като да разчитаме на кварталния месар (или супермаркет) да ни снабдява с храна. Отпаднат ли тези грижовни институции, се връщаме векове назад в развитието на цивилизацията.

Сега е модерно за много хора да се учат "как да си правят нещата сами". Да речем, че идеята е индивидът да е по-обществено независим откъм услуги и прехранване и за да допринасяме за защитата на природата. Пак се връщаме към основната идея, че малцина имат това време и дори базисна възможност за подобни саморазвителни операции. Едно е да четеш книга как се засажда патладжан. Съвсем друго е да намериш ресурсите, времето и пространството, за да го отгледаш. За милиони хора това е в сферата на невъзможното. Основната идея е важна: да вземем определени дейности в свой ръце, за да сме по-пълноценни личности с широк набор от способности, поставени срещу увеличаващото се обезличаване на личността и дигитализирането на света. Много хора започват да разбират, че техниката няма да ги спаси и търсят дейности, които да ги отдалечат от монитора. Това е похвално, но си остава наивно. Ходът на времето ни насочва. Ние можем само да избираме как да му реагираме.

Така се връщаме към въпросът за здравето. Ходът на времето диктува, че хората са почти изцяло зависими от експертни лица, които да ги насочват в сложния свят на собствената ни биология. Поради стечение на обстоятелствата тези лица държат на много неправилни и объркани знания, предавани свише. Резултатът е сериозно раздвоение: имаме една медицина, която е загрижена за добруването на хората и се грижи те да живеят максимално добре (независимо дали става дума за официална медицина, алтернативна или обща) и втора, която е загрижена изцяло за себе си. С това не казвам, че хората, които са в служба на тази втора група не се интересуват от хората, по-скоро, че те разчитат на познания и дирекции, които не са в техния най-добър интерес или гледат да покрият минимума, за да съществува човекът. Не да е здрав, а просто да продължи да съществува. Живите носят повече приходи. Грижата за възрастни болни хора, е масивна индустрия, която генерира невъобразими доходи. Смятам, че е общоприета истина, че болният човек струва повече, отколкото здравият. Ред индустрии биха рухнали, ако всички знаеха какво е най-добро за тях и го спазваха. Колкото и да не искам, стигаме до момента за някакви потайни заговори, които ни държат в подчинение. Дали съществуват или всичко е просто всепоглъщаща глупост и алчност, е несъществен въпрос, колкото дискусията дали Бог има физическо присъствие някъде. Въпросът е вярата и какво правим с нея.

Нека допуснем, че изписаното дотук е вярно, тогава на човек му остава само да се образова, ако може. Ами, ако не може, ако е принуден да разчита на супермаркети и лекари, за да продължи да съществува? Това е цената, която плащаме и рисковете, които поемаме, за да живеем в полу-функционална цивилизация. Така че нека пожелаем здраве на тези, които го нямат или не могат да го вземат в свои ръце и да се молим, че светът на медицината ще излезе от лабиринта на собствените си заблуди и сбъркани концепции.