Злото или доброто е по-силно в човешкия живот?
Какво е доброто? Що е то злото? Коя сила кипи по-силно у човека и на коя сила се уповава той?
Добро е да помогнеш на нуждаещият се, да „удариш едно рамо” на изтощения, да дадеш на нямащия, да простиш на сгрешилия. Още от деца ни учат, чрез приказки, песнички и филмчета, че доброто е всичко и то винаги побеждава. Доброто е скритата светлина, която води всеки през тъмният тунел на живота.
От друга страна стои злото. Пълната противоположност на добротата. Когато подминеш немощния или се присмееш над бедстващия, това е злото у човека и то винаги взима своите жертви. Злото живее у всекиго под формата на скритата от хорски погледи, тъмна страна на човека. Страна, която често ни примамва в обятията си и ни кара да вършим неща, за които после съжаляваме.
Добро и Зло, две напълно изключващи се думи. Толкова различни, а толкова еднакви. Прилики и разлики, които обикновеният човек, не е способен да опише, не защото му липсва интелект или желание, а просто защото човечеството все още не е стигнало до ниво, на което да способно да открие и проумее разликите между двете сили. За това в ежедневието си ние хората с желанието си да направим добро, не усещаме тънката граница между двете сили и я преминаваме. А светът е жесток и...преминем ли границата, рано или късно Вселената ни връща всичко. В повечето религии и митологии въпросът за доброто и злото е основен – вечен и неизчерпаем. Но нека се замислим и над това, ако не съществуваше зло, какво тогава? Щяхме ли да сме вечно щастливи? Едва ли. Дните щяха да са еднообразни и един вид, вечни. Без съществуването на противоположната на доброто сила – злото, ние просто нямаше да разбираме същността на доброто. Същото е и от друга страна. Ако живеехме в свят покварен изцяло от злото, какво? Вие как мислите? Положението е напълно еднакво. Дни изпълнени с еднообразие. Поради липсата на доброто, просто няма да отразяваме злото. Като красивото и грозното, едно без друго не могат.
А коя от двете сили води човека? Едни са добри и ги наричат спасители, ангели, борци, или просто добри хора.
Други са поели по тъмните и опасни пътеки на злото. Те биват наричани злодеи, измет, дяволи и с какви ли още не имена.
Съществуват и трети вид хора. Според мен, много по-висши от останалите. Те са малобройни и могат да балансират с лекота на границата между доброто и злото. А кой какъв е и какво го води? Това е въпрос на личен избор, зрялост и житейски опит.
Автор: едно младо момиче, с много разсъждения
© Todos los derechos reservados