10-те илюзии на хората - цитати, записки и разсъждения

(провокирано от "Разговори с Бога" - Нийл Доналд Уолш)

"Знанието е божествено състояние, но най-великата радост е да бъдеш. Да бъдеш се постига само след изживяване. Развитието е: знание, изживяване, битие. Това е Светата Троица, която е Бог. Бог Отец е знанието - родителят на всичкото разбиране и бащата на всичкото изживяване, защото не можеш да изживееш онова, което не знаеш."

"Бог никога не се е отделял от нас и ние само си мислим, че съществуваме отделно от Него.

Това е всеобща грешка. Както и тази, че си въобразяваме, че съществуваме отделно един от друг. И така, открил съм, че най-бързият начин „да намерим Бога", е да се открием взаимно. Да спрем да се крием един от друг. И, разбира се, да спрем да се крием от самите себе си.

А най-бързият начин да спрем да се крием, е да говорим истината. На всекиго. И винаги."

1. Нуждата съществува. (илюзия) Не е вярно.

Хората вярват в това, защото не са срещнали или намерили това, което им е нужно. Когато имаш уникалния шанс да срещнеш точно този, който те допълва, да го усетиш, ти разбираш, че нямаш нужда от нищо друго. Приемаш го като нещо, което ти е донесло щастие и започваш да си създаваш необходимите условия, за да се чувстваш "лек" и щастлив...

- Не щастието е резултат от определени условия, а определени условия възникват като резултат от щастието...

- Не любовта е резултат от определени условия, а определени условия възникват като резултат от любовта...

- Не съчувствието е резултат от определени условия, а определени условия възникват като резултат от съчувствието...

- Не изобилието е резултат от определени условия, а определени условия възникват като резултат от изобилието...

- Защото щастието е състояние на съзнанието.

2. Неуспехът съществува. (илюзия) Не е вярно.

Докато вярваш в това, никога няма да успееш. Самият факт, че си успял да откриеш точния човек в цялата вселена от изобилие, е успех, който ти помага да бъдеш това, което си и да се справяш с житейските проблеми. (Е, не винаги от първи път...) Научваш се първо да овладяваш тялото си. После да обуздаваш чувствата си. И започваш да се тренираш да имаш готовност да откликваш на всеки порив на обекта на емоцията си...

3. Разединението съществува. (илюзия) Може би.

Но ако винаги усещаш някого като част от теб самия, значи няма разединение. А това, че ти причинява болка, само би те убедило, че е в теб някъде, защото иначе не би могъл нищо да усетиш. Но пък може да се преодолее, ако знаеш, че е добре и щастлив... И всички други усещания нямат значение... Болката е едно преживяване. Страданието е преценка за   това преживяване. Може да не може да се избегне всяка болка, но всяко страдание може да се преодолее... А може да изберем да не страдаме.

4. Недостигът съществува. (илюзия) Глупости.

Няма недостиг... по принцип... в природата... Стига да намериш начин и възможност да откриеш това, което търсиш...

5. Изискването съществува. (илюзия)

Просто трябва да приемеш човека такъв, какъвто е и ще бъдеш щастлив... Ако непрекъснато поставяш изисквания спрямо себе си, усещанията си, хората около теб, това ще те прави недоволен, защото по принцип винаги може да стане по-добре... И в стремежа си към перфекционизъм ще пропуснеш да се радваш на малките почувствани неща...

6. Присъдата съществува. (илюзия)

Когато направиш нещо грозно и непочтено, изпитваш угризения, естествено и... очакваш присъда... Но това, всъщност, зависи от гледната точка и кой може да прецени дали е правилно някое действие или не... Тогава има ли някой право да съди другия, след като всеки е несъвършен и може да сгреши?...

7. Осъждането съществува. (илюзия)

Хората вярват в това, защото така им е изгодно и чрез присъдата често всъщност търсят оправдания...

8. Ограничеността от условия съществува. (илюзия)

Сами си налагаме ограничения, съобразявайки се с разни обществени норми, които всъщност всеки по един или друг начин нарушава... Няма никакви ограничения!

9. Превъзходството съществува. (илюзия) Не е вярно.

Всеки е единствен и уникален...

10. Невежеството съществува. (илюзия)

И в закона е написано: "Незнанието не ни оправдава за постъпките ни..." Но колко е удобно да си "невеж"! Затова хората с охота приемат подобно твърдение... И трябва да се стремим към познанието и себепознанието.