Живеем във време, в което често ценностите на индивида и общността като цяло са изменени по един или друг начин. Напоследък все по-често главният "виновник" за това е начинът ни на комуникация. Хората забравят за истински важните неща в живота, нещата, с които са така силно и неразривно свързани, а в даден момент дори им обръщат гръб. Колко често ставаме свидетели на майки, извели децата си на разходка, оставили ги да играят на някоя детска площадка, и вместо да наглеждат тях, наглеждат своите телефони? Нима фейсбукът или безсмисленият, незначителен разговор с някоя приятелка е по-важен от собственото ти дете? Времето ли, в което живеем, налага такова държание от наша страна и такова отношение към комуникациите или ние сами решаваме да изберем този начин на живот? Да, това е начин на живот, защото едва ли има човек, чийто ден протича без телефон или интернет връзка. Мнозинството е обвързано със социални медии, където общува, информира се или просто се забавлява. По този начин тези социални мрежи се превръщат в огромни комуникационни канали, които доста ефективно успяват да променят и да окажат влияние върху поведението и нагласата на хората, особено на по-младите. Защо удостояваме начина на общуване от този тип с такова внимание и му придаваме такова значение? Едва ли има определена заслуга, която може да бъде назована за отговор на този въпрос. Да, факт е, че с времето става все по-лесно да общуваме с хората, дори с тези, които са на хиляди километри от нас, имаме възможността, без да плащаме големи суми, да говорим и дори да се виждаме с тях. Това е доста по-добър вариант от времето, когато нашите баби и дядовци например са изпращали писма на своите семейства, имали са притеснения дали въобще тези писма ще достигнат своя получател, чакали са с месеци да получат отговор... През Средновековието пък липсата на технологии е довела до високи нива на изобретателност. Безспорно, сега е по-лесно да уговориш среща с някого, да получиш нужна информация само с едно набиране.

          Удобни и мултифункционални, заради възможностите, които осигуряват, тези малки на вид устройства правят съвременния човек зависим. В един така забързан свят, телефонът се е превърнал в продължение на ръката. Ако само се замислим, колко много хора виждаме да използват телефоните си в ежедневието, дори само да се загледаме в клиентите на някое заведение, ще останем сразени от видяното. Млади и стари, използващи телефоните си със служебна цел или просто за развлечение. Приятелска компания, в която всеки, вглъбен в своя телефон, сякаш забравя за съществуването и присъствието на другите. Всички тези ситуации напоследък, превърнали се в начин на живот, за голяма част от хората, са нищо повече от една жалка картинка. Тук възниква и проблемът, че колкото е освобождаваща комуникацията, толкова е и заробваща. Вместо да властваме над света посредством технологии, ние се оставяме да им бъдем подчинени. Телефоните отдавна вече не се изполват само, за да позвъним на някого. Така наречените "смартфони" ни предоставят възможността да имаме интернет връзка непрекъснато. Младите хора дори, вече рядко си звънят. Вместо това те предпочитат да пуснат текстово съобщение в някое приложение и така да комуникират със своите познати. Вече дори не е модерно да позвъниш на звънеца на входната врата, когато си пред нечий дом, вместо това изваждаш телефона от джоба си, осведомяваш човека за своето местоположение и чакаш, също както би чакал и при позвъняване на звънеца, но това са подробности. 

          Телефонът - една машина, която е по-малка от дланта ни, а превзема целия ни свят. Защо е нужно да допускаме до такава степен начинът на комуникация да ни завладее? Ние дори не осъзнаваме опасностите, които се крият зад целия този лесно достъпен начин на общуване. Друг негативен аспект е така нашумелият напоследък в медиите проблем за телефонни измами на хора, склонни да се доверят на някой непознат, който ги залъгва по всевъзможни начини от другата страна на слушалката. Жертвите на този тип измами, предимно са пенсионери, като целта е да се "източат" възможно повече пари от тях. И не на последно място идва проблемът за използването на телефоните ни като излагане на опасност личното пространство и свободата ни. Този проблем, известен още като "Сигурността срещу свободата" потиска много хора, които разбират, че са подслушвани и следени от дадени институции. Когато подслушването е използвано като средство за предотвратяване на терористичен акт (т.е с цел сигурност), то свободата логично остава на заден план. Едва ли има човек, който би изложил сигурността си на опасност, в името на свободата. Редовно се подслушват политици и разговорите им дори стават повод за медийни скандали. Политици, министри, митничари, журналисти и хора от най-различни сфери, биват подслушвани с една или друга цел. Полицията може да подслуша например разговори на използващите телефона за престъпления. В една държава с демократични устои може да бъде подслушван всеки, по всяко едно време. Но не винаги подслушването може да доведе до търсения резултат. Дори когато целта е постигане на нещо добро, то отново може да послужи и за зло. 

          В общи линии, комуникациите през 21 век са напълно "сбъркани", завладявайки из основи света на мъже и жени, момичета и момчета в юношеска възраст, дори малки деца. Но в крайна сметка, човекът сам е господар на свойте действия и определя до каква степен би допуснал телефона и този начин на комуникация да завладеят света му. Магия ли е това, че именно тази малка машина ни свързва с толкова много неща или може би е проклятие, че ни прави толкова зависими?