exuded
Nombre Владимир Георгиев

Юрист по образование. Автор съм на три книги в областта на банковото право. Живея и работя в Банкя и София. Пиша предимно проза, от 1984 г. Публикувал съм в електронното списание „Литературен свят”; преди това във вестниците „Средношколско знаме”, „Звезда” и „Пауталия” (Кюстендил), „Глас” (Пловдив), „Студентска трибуна”, „Народна младеж”, „Пулс” (и „Новият Пулс”), списанията „Родна реч” и „Пламък” (2015-2017 г.), в електронни издания. Мои разкази са поместени в антологията „Разказвачи 2015” (Изд. „Български писател”, 2016) и сборниците „Черга пъстроцветна” (Изд. „Симолини”, 2016) и „Часовниковата кула (Изд. „ДиМакс“, 2017). През 2017 година бяха отпечатани „Едно дете играе дама“ (Изд. „Жанет 45“) и "Правно значение на глупостта" в Издателство "Летера", а в 2018 година в КК "Труд" беше издаден сборникът "Мравка на перваза".  

 

Наскоро разлиствах "Левиатан" на Томас Хобс. Малкият ми син учи право и надничам в учебниците му понякога. Хареса ми една мисъл: "Където няма държава, нищо не е несправедливо." Така е.

Obras seleccionadas
426 el resultado
Живееше в къща. Голяма къща. Нощем щурците пееха. Като на село.
Не живееше постоянно там. През повечето време беше в големия град. Там като фон ехтеше кухо и монотонно друг шум: онзи тих, злокобен и подмолен тътен на заетостта, на парите, на деловия ритъм и на алчността.
Обичаше къщата.
Не обичаше г ...
  1121  15  23 
Защо се свличаш? Моля те, недей.
Бъди си там, където се отрони.
Изгря и падна. Поживей!
Преди сълза да станеш. Или спомен.
  718 
Сега много автори пишат за селото. Сякаш то съществува. Разказват за байовци, за кръчми, за седенки. За спорове разказват, за оброчища, сватни, изневери, платнища, реки, в които се перат чаршафи; за моми и момци с червени кафтани, а също и за овчари, които благородно умират преди да са си изпили пос ...
  947  12 
Пръкна се поредната година. Вървят една след друга като заточеници, като синджир роби, обсебени от времето. Не му харесваше това. И реши да го обсъди със себе си; седна на стария стол до още по-старата маса на верандата, отпусна се и въпреки хладното време не наметна сетрето си, както обикновено. За ...
  294  14 
Каза на Ая, че отива на работа и затръшна вратата. Изобщо не тръгваше на работа, но трябваше да излезе. Беше летен ден, горещината ръфаше въздуха още в началото на деня. Мина покрай павилиона и си купи цигари. Повървя малко и от друг павилион купи кафе. Изпи го на екс. Това беше дажбата му за деня. ...
  377  12 
Propuestas
: ??:??