4 mar 2009, 17:37

Аязмото на духовността 

  Periodismo
1473 0 6
2 мин за четене
АЯЗМОТО НА ДУХОВНОСТТА
Били ли сте някога при извор, събрал край себе си хора с най-различни болки? Те идват в уречения ден от десетки, от стотици киломери и всеки е притаил дълбоко в душата си Надеждата, че точно тук е свещеното място за неговото изцеление. Заедно с Надеждата край аязмото идват Вярата и Любовта. Някъде назад и далеч във времето остава някаква горчилка, някаква омраза. А от здравия корен на надеждата се влива нова сила в крилете на вярата и любовта. И чудото идва! Болката уж е в тялото, а водата от аязмото я отнася някъде в безкрая, защото пътят на водата няма начало и няма край. И винаги е подредена, дори когато е стихия.
А ние, хората, все по-малко се отнасяме с уважение към нея, все по-силно ни отнася онази сладка заблуда, че ние сме двигателят на живота, на онова, което все още наричаме прогрес! Какъв ти двигател. Все повече ставаме машина и все по-малко двигател! И така сме се устремили напред, че нямаме време да погледнем назад и да видим как сме позатлачили аязм ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??