Аязмото на духовността
АЯЗМОТО НА ДУХОВНОСТТА
Били ли сте някога при извор, събрал край себе си хора с най-различни болки? Те идват в уречения ден от десетки, от стотици киломери и всеки е притаил дълбоко в душата си Надеждата, че точно тук е свещеното място за неговото изцеление. Заедно с Надеждата край аязмото идват Вярата и Любовта. Някъде назад и далеч във времето остава някаква горчилка, някаква омраза. А от здравия корен на надеждата се влива нова сила в крилете на вярата и любовта. И чудото идва! Болката уж е в тялото, а водата от аязмото я отнася някъде в безкрая, защото пътят на водата няма начало и няма край. И винаги е подредена, дори когато е стихия.
А ние, хората, все по-малко се отнасяме с уважение към нея, все по-силно ни отнася онази сладка заблуда, че ние сме двигателят на живота, на онова, което все още наричаме прогрес! Какъв ти двигател. Все повече ставаме машина и все по-малко двигател! И така сме се устремили напред, че нямаме време да погледнем назад и да видим как сме позатлачили аязмото на духовността и то не е вече онзи целебен извор от времето на дедите ни. Какво ще завещаем на бъдещето?
Защо вярата ни е разпъната на кръст, надеждата на кръстопът, а много често любовта умира през пролетта, когато в природата се раждат всички любови? Генно модифицирани семена на омразата дават 100 процента кълняемост, много нежни кълнове на любовта загиват от агресия на всяка крачка. Ние, внуците, разплакахме същата гора, която плачеше за дедите ни, когато изтляваха под нейните сенки. А не чуваме нейния стон, не виждаме нейните сълзи.
Това, което не можем да купим с пари, ще го купим с много пари. Нали сте чували тази търговска максима. С колко пари ще си купим достойнството, потънало в блатото на една маркетингова бездуховност? С колко прекрасни кълнове на любовта ще го платим?
Опитвам се като буревестник да посрещам уверено всяка буря, надвиснала над аязмото на моята духовност. А моя съсед го няма до мен, той избяга в кръчмата още когато замириса на буря. Неговото аязмо от години запустява, а живата струя на моето отслабва.
Един от добрите ми приятели отлетя в Канада. От почти десет години е там. Ще му изпратя кратко електронно писмо, когато долетят нашите родни щъркели и очите му сигурно ще се просълзят. Когато пристигнат лястовиците, ще му напиша: "Лястовиците също долетяха!". Тогава вече ще го разплача. Неговите сълзи са от аязмото на нашата духовност и аз ще ги оценя по-скъпо от бисери. После ще чакам, докато долети и той, за да му стисна ръката и да го прегърна. С него отдавна си знаем, че никъде по света свещен извор на духовност с пари не се купува, но със сигурност трябва да се изстрада.
© Николай Христов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Прекланям се пред морала ти, пред ценностната ти система и пред таланта ти! Дано да прочетат повече! И тези, които трябва!
-
Силно е аязмото на твоята духовност!
-
бисерни са твоите думи...изписани тук с душа и сърце...изстрадани...
моите почитания...за теб, Николай. -
Лечебният извор /на духовност/ всеки го носи в себе си, но... понякога забравя, че е там.
-
Пилеем вън от Времена и Нрави
Природно нужното.
Пилеем ей така-
различно. Дружно.
И чиста ни е съвеста!
Създаваме!
Спасяваме!
Рушим!Светът
е карта на амбиции!
Защо тогава тъжно в мен
сърцето търси
своите традиции?
Както винаги страшно ме развълнува.Както винаги каквото и да ти кажа все ще е малко.Здрав да си Ники.За мен ти си Глас Български.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Сам си дал отговор на това.
" Защо вярата ни е разпъната на кръст, надеждата на кръстопът, а много често любовта умира през пролетта, когато в природата се раждат всички любови?"
Поздрав!