Всичките тези гърчове и неистовото желание на историците да игнорират и да изопачат изворите се случват просто защото всичките те целокупно не могат да отговорят на един простичък въпрос: Извинете, но как така „преголямо множество турци”, подкрепено от войските на Марко, деспот Константин и особено на Стефан Лазаревич, който участва в „походима Баjазита, убице свога оца”, както отбелязва с очарователно простодушие Сина Чиркович, та как всичките тези не са успяли да разбият армиата на Мирчо Стари – влашкият воевода, дошъл на власт през 1386 г. като протеже на... българския цар Иван Шишман?
Как така наистина? Ако в изворите не е запазен спомен за тези събития, възможно ли е да ги потърсим в народната памет и фолклор?
В юнашкия епос за Крали Марко има един особен цикъл за деца-юнаци. Секула детенце, Грую мало дете, Енкула детенце, Дете Голомеше и т. нт. Сред всички тях най-интересни са песните за така нареченото Дете Дукадинче. То ярко и безспорно се отличава от другите „детски” персонажи ...