Интервюто на Митко Бербатов с Кеворк Кеворкян във „Всяка неделя” отново ни накара да погледнем с други, по-различни очи към личността на най-добрия ни и прочут  футболист в последното десетилетие.

Нека не идеализираме фалшиво нещата. Автобиографичната книга на Бербо се очертава като доста любопитна и интересна, но едва ли ще затъмни класическите творби в този литературен жанр. Същото се отнася за неговите картини и карикатури, които той с присъщото си чувство за мярка показва само на приятели и рядко споделя с широката публика.  Тъй че Тодор Влайков и Радичков, Веласкес и фламандските класици могат да спят спокойно вечния си сън.

Но ясно изразената склонност на Бербатов към изкуството издава същностна черта на неговия характер – стремежа към красотата. Нали именно играчи като Бербатов със своите брилянтни изпълнения преобразяват този спорт в изкуство. И докато онези с „праволинейния” футбол, тичачите и ръгачите принизяват великата игра до корида или ръгби с малко по-кръгла топка, именно нашето момче с ювелирните си голове и пасове, с вълшебната си техника и магически отигравания я въздига до ранга на поезията. Един престижен английски вестник нарече Димитър Бербатов „последният поет от епохата на романтизма” на зеления терен. А това във времената на все по-комерсиалния и все по-силов футбол само по себе си е достатъчно признание.

Свързана с благородната сила на изкуството е и следващата особеност в характера на Митко. Той всячески желае да бъде полезен на страната си и хората в нея, защото както сподели в интервюто: ”Единственият начин злото да победи е ако добрите хора не правят нищо”.

И Бербатов не само желае, но и прави доброто! Прави го чрез своята фондация, която подкрепя и поощрява десетки българчета всяка година. Прави го и с участията в кампании като „Активни и здрави”, която вече дава плодове в новооткритите и ремонтирани спортни площадки и физкултурни салони на изстрадалите ни, западащи училища.

При това големият футболен ас, върши своята благотворителна и общественополезна дейност с присъщата си скромност. Единственият (поне за век напред!) българин - голмайстор на Висшата лига не се срамува да признае Христо Стоичков за свой футболен идол и учител. Милионерът с честно спечелените пари (доживяхме и такъв в България!) не се свени да каже на човек като Кеворкян: „ти си много пред мене на интелектуално ниво”.

Ако „мразещите” Бербатов още не са били вбесени докрай, вероятно последната сентенция на Митко: „Семейството и всичко останало” ги е извадила от равновесие. Огромната част от хейтърите са самотни, изтъкани от завист и злоба комплексари, които така и не са разбрали какво е истинска обич, истинско семейство. И как едно крехко детско гласче, което казва: „Татко, обичам те!” може да те изстреля в небето на щастието по-високо от вкарания на „Уембли” гол. За тях вероятно по-романтични са креватните приключения на Гонзо и Гонзовица, Благо и Благовици, Валерчо и силикон-чалгаджийките, Рууни и проститутките. Липсата на скандали в интимния живот на Бербатов ги вбесява, защото не се вписва в калъпа на тъпия им мироглед за парите, пиенето и „третото” като връх на житейските наслади.

А Бербатов опази от просташки погледи своя интимен свят, намери точната жена, която не парадира по медиите с парите на мъжа си и смешни претенции до изкуствен бюст.

Вярвам, всички очакваме още успехи, още спиращи дъха се мигове от Берба по футболните терени. Но това интервю доказва още по-красноречиво, че той ще бъде значим фактор и в годините след като приключи феноменалната си кариера.

И не можем да не се присъединим към ярко изразената симпатия на легендарния журналист  и да повторим думите му:

„Браво, мойто момче!”