Интервюто на Митко Бербатов с Кеворк Кеворкян във „Всяка неделя” отново ни накара да погледнем с други, по-различни очи към личността на най-добрия ни и прочут футболист в последното десетилетие.
Нека не идеализираме фалшиво нещата. Автобиографичната книга на Бербо се очертава като доста любопитна и интересна, но едва ли ще затъмни класическите творби в този литературен жанр. Същото се отнася за неговите картини и карикатури, които той с присъщото си чувство за мярка показва само на приятели и рядко споделя с широката публика. Тъй че Тодор Влайков и Радичков, Веласкес и фламандските класици могат да спят спокойно вечния си сън.
Но ясно изразената склонност на Бербатов към изкуството издава същностна черта на неговия характер – стремежа към красотата. Нали именно играчи като Бербатов със своите брилянтни изпълнения преобразяват този спорт в изкуство. И докато онези с „праволинейния” футбол, тичачите и ръгачите принизяват великата игра до корида или ръгби с малко по-кръгла топка, именно ...