Много огорчен някога бях писал:
“Роден съм в несъществуващ град, учих в несъществуващо училище, живея на несъществуваща улица – съществувам ли? Роден съм в преименуван град, учих в преименувано училище, живея на преименувана улица – защо не съм преименуван и аз?”
Сега викам! Не вия...
Яви се един Джасим, дето обруга и подигра история, личност, либерално-демократично ни назида и сравни с комикс.
Дружески потупван от едно ново явление – партоуподобено, нагло, продажно, предизборно с платформа...”Дай България”
Боже, Мили!
Ако това бе Водевил или някаква пазарска закачка – бих разбрал. Ако е напън да се представиш космополитен и меркантилно свободен, пак бих разбрал. Но освен “добрия тон”, залинелия морал, липсващото възпитание ,има “некои неща” дето не трябва да си преминават, подиграват, даже да се омаловажават. Те трябва да се ценят, пазят, отстояват!
Не зная на кого да се моля. Не зная на кого да се опра. Коя е истината? Всички понятия рухнаха. Цялото съществуване е уподобено на яма. Н ...