А бяхме щастливи... да... много щастливи... и бяхме усмихнати... поне през повечето време... и бяхме истински... да, много истински... толкова истински, колкото може да бъде... Бяхме деца... животът беше хубав... гледан през розовите ни фантазии... Просто живот! Един ден се събуждаш и вече не си дете... виждаш живота със всичките му гадости... Светът не е розов... не всички хора са добри... ИМА мъка... ИМА страдание и то прекалено много... ИМА несправедливости... ИМА болка... Хората се нараняваме един друг и ни доставя удоволствие да виждаме как страдат другите... Егоизмът е заложен в нашата същност... винаги мислим първо за себе си... думата 'искам' се е превърнала в мото за повечето от нас... Всички нещо искаме... но защо потъпкваме правото на живот на други, по-слаби от нас заради някакви капризи... заради едното 'искам'... Лицемерие... подлости... измами... лъжи... това е, което предлага животът... и всичко се върти като в омагьосан кръг... В един момент не си спомняш детските мечт ...