Истинска =))

26.10.2007 г., 23:52 ч.

Журналистика

1477 0 1

2 мин за четене

А бяхме щастливи... да... много щастливи... и бяхме усмихнати... поне през повечето време... и бяхме истински... да, много истински... толкова истински, колкото може да бъде... Бяхме деца... животът беше хубав... гледан през розовите ни фантазии... Просто живот! Един ден се събуждаш и вече не си дете... виждаш живота със всичките му гадости... Светът не е розов... не всички хора са добри... ИМА мъка... ИМА страдание и то прекалено много... ИМА несправедливости... ИМА болка... Хората се нараняваме един друг и ни доставя удоволствие да виждаме как страдат другите... Егоизмът е заложен в нашата същност... винаги мислим първо за себе си... думата 'искам' се е превърнала в мото за повечето от нас... Всички нещо искаме... но защо потъпкваме правото на живот на други, по-слаби от нас заради някакви капризи... заради едното 'искам'... Лицемерие... подлости... измами... лъжи... това е, което предлага животът... и всичко се върти като в омагьосан кръг... В един момент не си спомняш детските мечти... не си спомняш хубавите моменти... оплетен и смачкан от Негово Величесвто животът... Отмъщение... МРАЗЯ тази дума... Да, истински я мразя... Защо не можем просто да простим?... Толкова ли е трудно да забравим и да продължим напред... отмъщаваме... мамим и лъжем... продаваме душите си за някакво удовлетворение... Знам и вярвам, че все още има добри и истински хора... обикновени хора... със сърца... Искам всички да сме такива... Искам да има повече любов... да сме по-щастливи... да виждам повече усмивки, вместо лица на хора, уморени от битката с живота... искам всичко да беше поне малко по-добро... да бяхме по детски по-чисти и невинни... Искам... Но както много често ми повтарят ''Искай си!''... Да... искам си!!... Иска ми се да не бях виждала всичката реалност... и всички тези реални хора, които не са наистина реални... а скрити под хиляди маски... преструващи се на това, което не са... и в крайна сметка губещи собствените си души в търсене на по-добър живот... по-добър материално... но какво ще кажем някой ден, ако през рентген погледнем душите си... и дали изобщо ще се осмелим да го направим??... Не мисля... По-скоро отново ще се скрием... от реалността... от себе си... от чувството за вина... от него -живота...
Аз ще остана дете... докато мога... докато искам... Ще вярвам, че хубавите неща нямат край... ще се опитвам да виждам положителната страна на живота... ще се радвам на малките неща, които ми доставят щастие... ще повтарям всеки ден на хората, които обичам, че наистина ги обичам много... ще се опитвам да не мразя хората... наистина ще се опитам... и дори и да не се получи... ще знам, че е така и че е истинско... ще бъда силна... и понякога слаба... ще мечтая... ще се усмихвам истински... и ще плача истински... ще се смея и ще страдам... истински... и ще бъда... ИСТИНСКА!!!...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

divinagi (Даниела Цветанова)

2007-10-27T18:01:00+03:00

Това,което си написала е много искрено,чисто и заредено с оптимизъм.Бъди себе си и ще пребъде,това,което желаеш.Ти знаеш доброто винаги побеждава.Като в приказките...Въпросът е как да направим живота си приказка,без да гледаме през розови очила ? !
С обич