От вчера ми се ще да поздравя всички именници от 6 -ти и 7-ми януари, но нещо ме спираше. Музата хич я нямаше... Дали беше примряла от студ? Или нещо друго? Чудех се...
Днес, докато си пиех кафето, ми проблесна... Така популярното и хубаво име Иван някак ми навява мисли за Големия Брат Иванушка... който така безцеремонно ни спря кранчето с газта. И нямаме алтернативно гориво. Така безусловно вярваме на братушките, че не сме си подсигурили гърба. А навън е минус... много. Парното е намалено драстично . Пестим запасите. Токът е ужасно скъп. И е едва началото на зимата...
Музата пак потрепери. Усетих я. Този път не от студ. А от яд. След малко, обаче, се усмихна, намигна ми и тихичко прошепна:
"Само няма да се плашите! Това е поредната врътка!"
Честит имен ден, скъпи именници !
© Антонела Огнянова Todos los derechos reservados