Ивановден и... топлото
От вчера ми се ще да поздравя всички именници от 6 -ти и 7-ми януари, но нещо ме спираше. Музата хич я нямаше... Дали беше примряла от студ? Или нещо друго? Чудех се...
Днес, докато си пиех кафето, ми проблесна... Така популярното и хубаво име Иван някак ми навява мисли за Големия Брат Иванушка... който така безцеремонно ни спря кранчето с газта. И нямаме алтернативно гориво. Така безусловно вярваме на братушките, че не сме си подсигурили гърба. А навън е минус... много. Парното е намалено драстично . Пестим запасите. Токът е ужасно скъп. И е едва началото на зимата...
Музата пак потрепери. Усетих я. Този път не от студ. А от яд. След малко, обаче, се усмихна, намигна ми и тихичко прошепна:
"Само няма да се плашите! Това е поредната врътка!"
Честит имен ден, скъпи именници !
© Антонела Огнянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Румене, прочетох, но нямаше час, а сме на работа. ТАКА ЧЕ ЧАКАМ ТОЧНО ВРЕМЕ НА СРЕЩАТА! За Русия разбирате, че съм пристрастна. Но живея в България и край, рускиня, туркиня, ще се съобразявам със законите й. И все пак, кой плаща тока или парното на брат си или сестра си? Всеки е длъжен сам да си поема разходите. Няма брат, няма сестра, всичко се плаща и така мисля, че трябва да е. Не че не помагам на майка, чувствам се длъжна. Но когато помагам на брат ми...е на него не съм длъжна. Помагам по собствено желание. Така е, всичко се плаща на този свят. Всичко и би било хубаво, ако и всеки! Леле какви сме хали, дано не само на думи!!!
-
Войнов, дай идея!!! Според мен българинът е...всичко най-хубаво което мога да се сетя, на света. Куца ни само голямото търпение и това, че не сме единни. Завистта отпада, защото я има навсякъде. А ето и моята идея: Щом някъде не ви обслужат, както трябва, вместо да мърморим по трямваи или да псуваме като сме на маса, хоп и намираме малко време и подаваме жалба. В писмен или устен вид трябва да получите отговор в определен срок. Ако жалбите за един и същи проблем са от повече хора, някой ще трябва да си вдигне хубавото телце и да си заслужи заплатката. Зад щанда, зад бюрото или в учреждението служителите са, за да са ни в услуга на нас гражданите на Република България. За това им се плаща, а не ние да им се молим, не са богове, я. Но ние все се оправдаваме, че нямаме време, а трябва да намерим, защото си е за нас. Много празнично се получи при теб, няма що. Ама не се сърди, ти първа започна! Усмихнат ден на всички!!!
-
И аз тракам с ръкавици в момента по клавиатурата...
Ще поглеждаме към "Чичо Томовата колиба" и ще си спомняме за заветите на кан Кубрат...
Това ли ни остава?! -
Крайно време е... -
Братушките вече не са на мода. Още от времето на Костов. Има една приказка: Не плюй в кладенеца, може да ти се наложи да пиеш!" Сега е актуален чичо ни Сам. Той ще ни оправи или ЕС. Някой не си е сключил договора, както трябва, но ние ще си платим, няма страшно. А днес няма братушки, всичко се плаща. Безвъзвратно си отиде онова време дето...А българинът е най-издържливият народ във вселената. Той може без вода, без ток, без...Крайно време е да "не може" И освен задълженията, да си знае и правата. И да си ги търси!!! И не един по един, а всички заедно, както е учил синовете си Кубрат.
-
1.Социално!
2.Мисля като Вилданчето.
3.Ще дойде време...! -
Това беше ирония, веселяк!
-
Още една криза! Чудо голямо! В нас да е топло...
-
И наздраве! Сгрява!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
