Как GSM-ът може да ви хване и по бели гащи
Да-а-а-а-а! Най-накрая сам! Отпускам се, дишам бавно и дълбоко, леко притварям очи в очакване на предстоящото блажено физиологично облекчаване от товара в стомаха и... в душата. Най-вече от товара в душата, защото това са петте минути на тихо, уединено време без деца, без жена, без колеги, без шефове, без приятели, без врагове, без целия свят - напълно легално и извинено бягство от тях. Наум им казвам: "Сори, майка, в тоалетната съм, не ме търсете - пет минути се оправяйте без мен!". Разкопчавам колана, копчетата на панталона. Оставам по бели гащи. Не мисля за нищо. Сега дори да настъпи Апокалипсисът - не ме касае, аз съм в тоалетната. Разбирате ли?! Със затворени очи и освободено съзнание...
И в този момент чувам Nokia tune - "тъ-дъм-та-тъ-дъм-та-дъмммм". Звъни ми GSM-ът. В тоалетната! В моите единствени, неприкосновени, съкровени пет минути. В моята мила, малка-голяма петминутна самота, петминутна свобода! Ако бях на война, в тази ситуация, хванат изненадващо по бели гащи - би трябвало да вдигна ръцете си и да се предам на врага. И наистина ми идва да вдигна ръце и да се предам, защото не знам какво да правя. Да вдигна телефона ли? Ами, ако ме попитат "Къде си?" или "Какво правиш?!" Напълно нормални въпроси за един телефонен разговор, на които не мога да дам нормален отговор. Ще трябва да си кълча езика и да обяснявам, че се намирам в санитарния възел и в момента освобождавам от организма си отработените физиологични остатъци, натрупали се в стомашно-чревния тракт.
Скоро GSM-ът престава да звъни, но вече ми развали цялото усещане за лично пространство и свобода. И как?! Егати личното пространство, егати свободата - щом и в тоалетната човек не може да ги намери, къде!? Сигурно в гробищата, на два метра под земята. Дали? Затова в завещанието си за по-сигурно ще напиша "Внимавайте да не ме погребете с GSM-а в джоба. Искам да почивам в мир!" Иначе, ако и там ме намерят по телефона, за да ме питат къде съм, ще им изкрещя, че съм по дяволите. А след това вече ще вдигна ръце, ще се разплача безпомощно и тихо ще промълвя: "Предавам се!"...
© Петър Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
браво стана ми смешно, когато го четох -
Няма друг такъв автор в " Откровения", честно! Смея се на глас като те чета. Поздрав!
-
свещенно неприкосновено уединение...
-
На една приятелка мъжът й като отиваше в тоалетната си взимаше книга. Поглеждах го учудено, а тя ми казваше: А, той има проблем със стомаха. Да бе! Като излизаше навън тя го заливаше с куп въпроси: Къде сега, кога ще се прибереш, няма ли да ми помогнеш? Сега разбирам, че това е било неговото бягство от света. Браво на вас!!!
-
Уникално място си избрал, разбира се!
Та нали единствено там царят си ходи сам! -
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
