Да-а-а-а-а! Най-накрая сам! Отпускам се, дишам бавно и дълбоко, леко притварям очи в очакване на предстоящото блажено физиологично облекчаване от товара в стомаха и... в душата. Най-вече от товара в душата, защото това са петте минути на тихо, уединено време без деца, без жена, без колеги, без шефове, без приятели, без врагове, без целия свят - напълно легално и извинено бягство от тях. Наум им казвам: "Сори, майка, в тоалетната съм, не ме търсете - пет минути се оправяйте без мен!". Разкопчавам колана, копчетата на панталона. Оставам по бели гащи. Не мисля за нищо. Сега дори да настъпи Апокалипсисът - не ме касае, аз съм в тоалетната. Разбирате ли?! Със затворени очи и освободено съзнание...
И в този момент чувам Nokia tune - "тъ-дъм-та-тъ-дъм-та-дъмммм". Звъни ми GSM-ът. В тоалетната! В моите единствени, неприкосновени, съкровени пет минути. В моята мила, малка-голяма петминутна самота, петминутна свобода! Ако бях на война, в тази ситуация, хванат изненадващо по бели гащи - би трябва ...