Платната на Йоан Левиев – толкова близки и толкова далечни, така прости и
толкова дълбоки, божествени и в същото време земни. Картини за душата. По-малко
от година след като посетих изложбата реших да напиша тази статия – за
промените, за впечатленията, за спомена. Толкова енергийни картини се срещат
рядко и макар Левиев да не е чак толкова известно име в сферата на изкуството и
сред изкуствоведите, той си проправя път до човешката душа чрез средствата на
цветовете, на безкрайното преливане – от възход към падение, но по някакъв
поетичен начин. Картините на Левиев са много емоционални, но не бива да ги
гледаме само с очите си, а и с душата си. Идейният замисъл се открива спонтанно,
индиректно, непринудено, както го е открил и Левиев. Това е било състояние на
душата му, но не само. Дали той не е изразил чрез платната си недоволството от
съществуващия режим (да не забравяме периода, през който са правени – `79 до ...