Скоро се замислих за нещо. Замислих се за проблемите в България, за несгодите на обикновения човек, за беднотията, всекидневните борби с институции, банки, болки, здравословни проблеми и т.н. Толкова много са станали те, че колкото и да разсъждавам по темата, никога не бих се сетил за всичко. И макар, че хората все още някак си кретат и не се предават, в тях се усеща едно отчаяние, една мъка, един студ.
Гледам ги всеки ден в градския транспорт – едни омърлушени, тъжни, без усмивки, а някои от тях дори озлобени и жестоки към околните, без да има обективна причина. Не ги съдя, как бих могъл! - при положение, че не съм минал по техния път и не съм преживял техните проблеми. Но накрая като отдушник за всичко през последните десетилетия една голяма част от тези разочаровани и ядосани хора се обърна срещу малцинствата – евреи, цигани, турци, арменци, сирийци, нелегални емигранти и в своята паника дори нарече българите-мохамедани – национални предатели.
Българите повярваха на политиците и медиите и вместо да насочат енергията си срещу тях, те я насочиха срещу други хора с идентични на своите проблеми. Истината е, че малцинствата се нуждаят от образование, работа и нормален живот. Те са хора, които също се опитват да хранят семейства, да гледат деца и не търсят конфликти. Част от тях крадат, не плащат данъци и създават проблеми, но далеч не са всички. Веднъж видях един баща да се кара на майка си, защото говори на сина му на цигански. Той искаше детето му да говори само на български, без акцент, да учи и да се развива по нормален начин. Така че щом един е различен, значи има надежда, щом един прави нещо, за да постигне промяна, значи не всички са деградирали, значи има и други като него. Те също имат своите диктатори и нещастници, които ги репресират, карат ги да плащат за краден ток, като трябва да дават, когато колкото им се каже. Така че, който няма грях, нека пръв хвърли камъка.
Системата притиска всеки от нас по различен начин. Но виновният за проблемите ни е по-високо, той не е помежду ни. Започнаха теории за конспирация, за завладяване на България, за джихади, ислямизации, терористични атентати, протурска пропаганда и какво ли още не. Но всички тези насаждания идват от властта и от медиите само с една единствена цел – разделение! Те действат подмолно, задкулисно, официално твърдят, че са срещу расизма и омразата, но реформите, законите, и действията им показват точно обратното. Нима това не е прочутата политика: „Разделяй и владей“? От древни времена до ден днешен тази процедура не се е променила, а целта е една и съща - власт и пари. Имаме проблем с расизъм, ксенофобия, неонацизъм, дискриминация, фашизъм и капитализъм. Като последното е производител на останалите. За да може да съществува капитализмът, той трябва да обърква хората, да ги кара да вярват, че проблемите са между тях и трябва да взимат мерки едни срещу други, защото, видиш ли, различията им са толкова страшни, че те не могат да живеят заедно, кара ги да се конкурират, а не да работят заедно, да се мамят и надиграват взаимно, за да просперират сами, а не да основат общество на взаимопомощ и солидарност.
Но разбира се, до голяма степен капитализмът се проваля в това, защото има места, където хората не се делят, те са заедно всеки ден, уважават се, дори правят семейства заедно, защото това са нормални човешки отношения и взаимовръзки. В природата на всяко живо същество е да търси близост и приятелство с останалите, а няма за цел да мрази, да се дели, да живее само... Престъпникът е престъпник, той няма етнос, ако някой целенасочено нарушава моралните или личните права на някой друг, то ще си търпи последствията безусловно, независимо дали е българин, циганин, камбоджанец или ескимос. По същия начин човекът, който живее честно, почтено и не пречи на хората около него, има право да живее необезпокоявано без да бъде обект на глупави предразсъдъци и етикети.
Слушаме за обединение по разни празници, поводи, събития, общи коментари по мрежите, а всъщност всеки който не е съгласен с нас или има друго виждане е наш опонент и не го смятаме за човек. Или: „Дай да се обединим, ама ще го правим, както аз кажа, ти ще седиш отстрани и само ще се съгласяваш, моето мнение е правата вяра!“ Положителна промяна е невъзможна, докато се мисли по този начин. Друг е въпросът, че тя не е изгодна нито за бизнес, нито за управление. Всяко нещо, което променя към по-добро живота на обикновения човек е изваждане от джобовете на управляващата върхушка. Следователно тя пречи на такава промяна по всякакъв начин и е наивно да й се вярва.
Нека видим какви са днешните фашисти – хора с екстремно виждане за нещата от всякакви възрасти, вярващи че българите нямат никаква вина за това, което преживяват, че проблемът е единствено в евреи, цигани, американци, турци, руснаци и т.н. Хора на които е насадено, че това е правилно и родината им има нужда от прочистване на всякакви други националности, без значение от цвета на кожата. Насъсквани като кучета от лидери, които им казват къде и какво да вършат, кого да пребият, как да си свършат работата. Твърдят, че обичат родината си – при някои може би наистина е така - но всъщност те просто мразят всичко останало, което не познават, както живият се страхува от смъртта, защото не я познава.
Нима е трудно да се види, че поклонниците на парите нямат етнос и скрупули. Ако другарчето плаща, всичко е наред. Цялата връзка между политици и малцинствени лидери се основава на това. Заблуждават хората, че някой ги представлява в парламента, а всъщност целта е всичко да си остане както си е, без промяна в статуквото. Не само в България, но и навсякъде по света. Някои от тези фанатизирани нацисти след време разбират върховната манипулация, на която подлежат, но са малко. Други се бият в гърдите и крещят името на Апостола, но не знаят неговите думи, убеждения, вярвания, цели... Не знаят, че той е мразил богатите и чорбаджиите, но не и обикновените хора, че се е стремил към равенство между всички, защото е знаел, че на дъното проблемите и болките са едни и същи. Не знаят, че Ботев и Каравелов са искали балканска федерация, където всички да живеят по едни закони със свобода в религиозните убеждения, работата и движението между държавите. И са загинали заради тези свои цели. Кой в днешно време би имал смелостта да умре заради своите вярвания? Или още по-лошото – какво ако накрая се окаже, че нашите убеждения, цели, идеи, дори идеологии, са тотална грешка и ние сме били подведени и причиняваме по-голям крах и унищожение на това приказно кътче наречено България. Не на държавата, а на родното място, не на институциите, а на хората.
Искаме промяна? Нима? Ще се оправим, когато почне да ни пука повече за безразборното унищожаване на гори, отколкото за дупките по пътищата, когато се загрижим за живота на добрия човек и спрем да се делим на етноси. Швейцария има една от най-стабилните политико-икономически системи, има 4 официални езика и сигурно 20 етнически елемента и е водеща страна в Европа. Ще се оправим, когато проблемите на околните станат наши проблеми. България в момента със своите нрави, поведение, реформи и какви ли не други фактори, е перфектната среда за вируса на капитализма. Защо не се замислим за протестиращите в другите страни на света? Там ги смазват от бой, но те протестират, срещу неолиберали, фашисти, капиталисти и всякакви други, подчинени на безусловната любов към егото, индивидуализма и парите.
А ние какво правим? Караме се дали да е тази или онази партия и нямаме акъла да разберем, че както известния Бай Ганьо е казал: „Всички са маскари“. Всички играят на една маса, сменят си местата, множат си парите, присмиват се на народа, че им се връзва на глупостите и ходи на избори, като овца, която си избира касапина.
Ето защо полицията няма заповед за реакция, ние просто не застрашаваме никого. Всичко, което изразих ме подсеща за една ситуация, в която попаднах наскоро.
Преди няколко дни ми се случи нещо странно. Нещо, което ме изненада, но и ми помогна да разбера до известна степен мисленето на хората в България. Прибирах се от именния си ден, след хубав купон с приятели. Както си вървях, видях пред мен момиче, което, явно, също се прибираше. Вървях си спокойно и се бях замислил за своите задачи и проблеми, когато забелязах че се обръща, поглежда ме и забързва крачката и така няколко пъти. Явно се беше уплашила от мен. Надявах се да завие, но за съжаление продължи в мойта посока. Продължихме известно време така. Когато стигнах до завоя, видях, че тича, след няколко секунди изчезна от поглед. Мислех си: „Боже, сигурно е била ужасена!“. Но нямаше причина за това. Никой не е искал да й направи нищо лошо, всичко е било в нейната глава, в нейните мисли. Тя е виждала проблем там, където го няма. И аз бях безсилен да й помогна, ако я бях настигнал и заговорил, за да се опитам да я успокоя, сигурно щеше да изпадне в шок, да викне полиция или кой знае какво още в ужаса си, че нещо я застрашава.
Това е и моята мисъл - каквото сам си направиш, никой не може да ти направи! Колкото и да виним другите за своите проблеми, ние сме тези, от които зависи да ги решим. Не да мрънкаме от държава, малцинства, чалга и какво ли още не. Който вижда проблем, има дълга и отговорността да вземе мерки за премахването му. Напълно нормално е да обичаш мястото където си роден, което ти е познато, хората, които те заобикалят. Човек не може да избяга от това, което е, както и да говори, каквото и да прави. Той се развива и еволюира, но остава част от цялото, до деня на смъртта си.
Много хора, които не са българи обожават България, някои дори повече от самите нас, така че вярвайте на опита си, не на телевизията. Гледайте делата на човек, а не вида му, защото често от просякът на улицата ще чуеш по-хубави думи, отколкото от гримираната кукла в клуба.
Аз не губя надежда, че тези които хранят душата си с омраза ще се променят. Просто отнема време, но колкото по-бързо стане, толкова по-лесно ще преглътнем това, което ни различава и ще за почнем да търсим и засилваме това, което ни обединява! И все някога ще разберем, че ще усетим вятъра на промяната едва тогава, когато изключим двигателя на омразата.
Симба
© Симба Todos los derechos reservados