Здравей Касиус!

Моментът на завръзка в нашето странно запознанство се оказа обещанието ми да анализирам твои текстове, към което ти прояви подчертан интерес. По два твои текста вече се произнесох в направена публикация. Тук анализирам още три. Веднага трябва да отбележа, че една от особеностите на моята работа се свежда до това да чета, за да пиша и да публикувам, за да утвърждавам прагматизма като философия на съвременния човек, а това предполага преди всичко да откривам и да показвам на обществото онези автори, които носят пламъка на творческия потенциал. Ти можеш да се наредиш сред тях. В това се състои и патосът на публикациите ми посветени на теб. Когато поетите се боричкат за по-високи оценки или се обиждат, за да дискредитират потенциалните си съперници, или пък да изпълнят нечия поръчка за създаване на интрига с неочакван край,нещата са жалки от всяка гледна точка, с изключение на една – в творческия процес най-често користта се оказва негов чудесен двигател. Ти дори и не се усети как се оказа двойно употребен – от една страна, срещу мен, а, от друга страна, от мен, за да те изконсумирам без остатък до изчерпване на плиткото ти достойнство с надеждата, че може да стане чудото на прераждането ти към по-високите етажи на зрелостта. Публикациите ми за теб изграждат екзистенциалната характеристика на твоя характер, която е заложена в публикуваните от теб текстове, основно в нравствено-мирогледен план. Както казва Лъки на шега, аз съм жесток, но не и безмилостен, което за теб е само добър знак от съдбата. Целият въпрос по-нататък е дали ти ще успееш да вземеш този знак като свой ориентир? Желая ти успех!

1. Към “Градинарска” от Красимир Крумов

От рими тоз поет е натежал

и може всяка майка да разплаче-

за никого не му е жал,

но стиховете…друго нещо са обаче.

Връхлита той могъщо и внезапно

с глас на истински садист,

а после крие се обратно

в позата си на артист.

Стихът му отръки тече-

от него прави той плашило

и иска нещо да рече,

но все не става мило.

Ръцете му в джобовете пролазват-

раздвижват нещо в крачол

и на света открито му показват,

че няма да допускат произвол.

2.Към “Автобиография” от Красимир Крумов

За себе си е Каси лаконичен-

признава, че се е родил,

но тъй като не е самокритичен,

разказва, че в бъдещето сам е бил.

Поема отговорност за съдбата лична

и нишка сочи от живот-вретено,

която е веднъж прилична,

но също тъй и непочтена.

Готов е той да ни разкаже

за миналите си дела

и няма от това да се откаже,

дорде не сбърчиме чела.

3.Към “Тишина” от Красимир Крумов

Пълната самота

е измислица,

която си остава

отвъд поетичните метафори

за тишината

и е нелепо

да се търси

от град на град

и от държава в държава,

а още по-малко

да се обявява

за необходима.

Но за каква пълноценност

на тишината

може да става дума

в някакво “там”,

където душите

почивали?

Но колко му е да обявиш,

че вече я има,

защото светът бил създаден,

за да умре…

Да! Философът казва,

че всяко родено

има достойнството

да умре,

но в раждането

на живата смърт

няма никакво достойнство.

Защо светът върви обратно?

Това е вече правилен въпрос!

За миг поетът

вижда правилно нещата,

но търси той

в неправилна посока,

обявявайки човешката същност

за първобитна,

с което иска да ни каже,

че тя няма перспектива.

Мойсей