Здравей Касиус!
Моментът на завръзка в нашето странно запознанство се оказа обещанието ми да анализирам твои текстове, към което ти прояви подчертан интерес. По два твои текста вече се произнесох в направена публикация. Тук анализирам още три. Веднага трябва да отбележа, че една от особеностите на моята работа се свежда до това да чета, за да пиша и да публикувам, за да утвърждавам прагматизма като философия на съвременния човек, а това предполага преди всичко да откривам и да показвам на обществото онези автори, които носят пламъка на творческия потенциал. Ти можеш да се наредиш сред тях. В това се състои и патосът на публикациите ми посветени на теб. Когато поетите се боричкат за по-високи оценки или се обиждат, за да дискредитират потенциалните си съперници, или пък да изпълнят нечия поръчка за създаване на интрига с неочакван край,нещата са жалки от всяка гледна точка, с изключение на една – в творческия процес най-често користта се оказва негов чудесен двигател. Ти дори и не се усети как се оказа двойно употребен – от една страна, срещу мен, а, от друга страна, от мен, за да те изконсумирам без остатък до изчерпване на плиткото ти достойнство с надеждата, че може да стане чудото на прераждането ти към по-високите етажи на зрелостта. Публикациите ми за теб изграждат екзистенциалната характеристика на твоя характер, която е заложена в публикуваните от теб текстове, основно в нравствено-мирогледен план. Както казва Лъки на шега, аз съм жесток, но не и безмилостен, което за теб е само добър знак от съдбата. Целият въпрос по-нататък е дали ти ще успееш да вземеш този знак като свой ориентир? Желая ти успех!
1. Към “Градинарска” от Красимир Крумов
От рими тоз поет е натежал
и може всяка майка да разплаче-
за никого не му е жал,
но стиховете…друго нещо са обаче.
Връхлита той могъщо и внезапно
с глас на истински садист,
а после крие се обратно
в позата си на артист.
Стихът му отръки тече-
от него прави той плашило
и иска нещо да рече,
но все не става мило.
Ръцете му в джобовете пролазват-
раздвижват нещо в крачол
и на света открито му показват,
че няма да допускат произвол.
2.Към “Автобиография” от Красимир Крумов
За себе си е Каси лаконичен-
признава, че се е родил,
но тъй като не е самокритичен,
разказва, че в бъдещето сам е бил.
Поема отговорност за съдбата лична
и нишка сочи от живот-вретено,
която е веднъж прилична,
но също тъй и непочтена.
Готов е той да ни разкаже
за миналите си дела
и няма от това да се откаже,
дорде не сбърчиме чела.
3.Към “Тишина” от Красимир Крумов
Пълната самота
е измислица,
която си остава
отвъд поетичните метафори
за тишината
и е нелепо
да се търси
от град на град
и от държава в държава,
а още по-малко
да се обявява
за необходима.
Но за каква пълноценност
на тишината
може да става дума
в някакво “там”,
където душите
почивали?
Но колко му е да обявиш,
че вече я има,
защото светът бил създаден,
за да умре…
Да! Философът казва,
че всяко родено
има достойнството
да умре,
но в раждането
на живата смърт
няма никакво достойнство.
Защо светът върви обратно?
Това е вече правилен въпрос!
За миг поетът
вижда правилно нещата,
но търси той
в неправилна посока,
обявявайки човешката същност
за първобитна,
с което иска да ни каже,
че тя няма перспектива.
Мойсей
© Валери Рибаров Всички права запазени