Отвратителна мизерност, гнусен лаик, повърхностна курва, превзета фльорца, бих се отървала с неохота от незабележимостта, бих зарязала това мазно и противно тяло. Бих изгорила всички книги, побрали безсмисления ми език. Бих убила всеки, който краде кислород, ненавистта ми към околния е почти толкова силна, колкото и тази ми към самата ми моя особа.  Да мре тоя сляп народ, в който оня мизерник, рекъл себе си Господ, ме е пуснал, да мрат бездействащите му, безгръбначни хорица, да мрат управниците с лъснатите костюми, да мрат кучетата с „обица на ухото“, да мрат и гъсениците, сиреч интелигенцията! Всички да гният, защото и времето го ядат бактериите! Въздухът тежи в дробовете ми, сякаш някой си патриот го е напълнил с олово. Ах, как се моля някой ден да се задуша в злобата си. Метални са вратите, метални са и прозорците, метален е целият тоя смотан, лигав, глух свят. Никой, никой не разбира, никой, никой не иска да разбере. А какво е да разбираш – смешна илюзия за кретени с помътнели от надежди мозъци. Крайници висят от полилея ми, крайно време е да измрем всички. И аз, и вие! Прогресът е на дъното на бездънното, няма да растем, ни на ръст, ни на его. Егото ни е опряло озона и го къса по шевовете, толкова сме тежки, че на ум ни идва тоя въпросец: “Как земята не е тръгнала да пада под нашето величие?“. А... тя може и да пада... ама  смисъл има ли... нали са си там. Ебането, парите, алкохолът, амфетите, косчето, псувните, филмите, музиката, книгите, близките, даскалото, работата, компът боклукът, кошът, сметките, погнусата, огледалото, стъклата, раните, кръвта, лейкопластът, слабостта, болката, унижението, безсрамието, сълзите, вдъхновението, трагедията, безмислиците. Всичко си е на място. Така че нека се преструваме, че страдаме, нека роним сълзи с надеждата, че някой ще ги избърше, нека крадем от бедните, защото богатите ще ни строшат ръцете, нека бием децата си, защото нали ние сме ги „направили“, нека пием домашна ракия, защото за купешката пари се искат, нека да ядем чипс и да гледаме филми, защото  няма какво друго да се прави, нека си се мразим, защото без омразата смисъл нямаме.

А така, четете си блоговете, стойте си на топло, оплаквайте се от политиката, ядосвайте се на трафика, дух*йте на съпруга (или пък изли*ете жената), избийте един хубав шамар на някой, който не уважавате... я сестра, я син, я някой достатъчно малоумен да ви се възхищава. Крийте се зад книгите и добрия си речник или се барикадирайте зад вулгарни изрази и просташко поведение. Надявам се, че всички знаем.

Отдавна сме си изкопали гроба. Остава само да легнем в него.