Отвратителна мизерност, гнусен лаик, повърхностна курва, превзета фльорца, бих се отървала с неохота от незабележимостта, бих зарязала това мазно и противно тяло. Бих изгорила всички книги, побрали безсмисления ми език. Бих убила всеки, който краде кислород, ненавистта ми към околния е почти толкова силна, колкото и тази ми към самата ми моя особа. Да мре тоя сляп народ, в който оня мизерник, рекъл себе си Господ, ме е пуснал, да мрат бездействащите му, безгръбначни хорица, да мрат управниците с лъснатите костюми, да мрат кучетата с „обица на ухото“, да мрат и гъсениците, сиреч интелигенцията! Всички да гният, защото и времето го ядат бактериите! Въздухът тежи в дробовете ми, сякаш някой си патриот го е напълнил с олово. Ах, как се моля някой ден да се задуша в злобата си. Метални са вратите, метални са и прозорците, метален е целият тоя смотан, лигав, глух свят. Никой, никой не разбира, никой, никой не иска да разбере. А какво е да разбираш – смешна илюзия за кретени с помътнели от на ...