5 мин за четене
По времето на цар Нимрод първият, възнегодувал срещу идолите, бил Авраам. Той взел брадвата и насякъл кумирите на своя баща. Съсечени са и моите представи за обожествяване и преклонение пред някого. Идоли нямам! Но имам вяра. Вяра не само в тържеството на божествената човешка природа, а и в изявата й във всеки наш порив. Огнище на тези искри на живота е спортният дух.
В кладата на спортния огън преплитат пламъци различни чувства, характери, стремежи. Огнените езици горят, но и пречистват. Тези, които излязат калени от огъня, се обкичват с венеца на славата, останалите са изпепелените кумири.
В съзнанието ми, обжарени от огъня на слава и презрение, се явяват две имена – Албена Денкова и Максим Ставийски. Хора, които достойно са понесли ореола на венеца, защото, отдавайки се на спорта, са надмогнали слабостите си, изковали са характерите си, преминали са през много поражения и препятствия, но са постигнали победата не само на ледената пързалка, но и в душите на хората. Албена и Максим съ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse