Kaзват, че когато за пръв път пушиш цигара и си дръпнеш, се давиш. Казват също, че не трябва дори да започваш, защото се пристрастяваш, без да усетиш. В началото ти се виело свят, но постепенно замайването изчезвало и усещането на дима, преминаващ през гърлото ти, започвало да ти харесва все повече и повече. Спомням си моята първа цигара. Бях малка, на около 16. Първоначално не гълтах дима, а просто го държах в устата си. Докато една вечер реших, че е време да се науча да пуша наистина. Помня, че няколко секунди след това не можех да си поема дъх, а в продължение на няколко минути не можех да спра да се давя. Постепенно, дръпка след дръпка, цигара след цигара, без да усетя, рано сутрин ставах с единствената мисъл за сутрешно кафе С цигара. Тогава осъзнах, че за това говореха хората, именно за тази постепенна пристрастеност, нахлуваща в живота ни, без дори да усетим.
Но не беше ли така и с любовта? Не нахлуваше ли по същия неусетен, пристрастяващ се начин в живота ни?
Защо за цигарите и ...