Навършиха се сто години от рождението на един от най-талантливите, най-заслужилите и всеотдайно отдадените на българската езиковедска наука творци професор Андрейчин. За него в абсолютн степен важи мисълта на Ромен Ролан, че "някои мъртви са по-живи от живите". През целия си живот той изповядваше максимата: "Искаш ли да вземеш, научи се да даваш." А той "умееше да дава и даваше до последния си дъх, до последния си миг" (П. Динеков). Видният български учен отдели историята на българския книжовен език като самостоятелен дял на българското езикознание и въведе учебната дисциплина "История на книжовния език" във Филологическия факултет на Софийския университет, а по-късно и преподаваше във висшите училища във Велико Търново и Шумен. Научнотворческият път на нашия учен е път на грижата, тревогата и отговорността за опазване на чистота, правилността и красотата на нашия роден език. Професор Андрейчин живя и работи със съзнанието, че: "Не е достатъчно езикът да се обича. Нужна е обич, но обич действена - да се грижим за него, да го овладяваме и обогатяваме."
© Асен Христов Todos los derechos reservados