За нещо като встъпително слово искам да запозная интелигентната аудитория на този сайт с някои мои разсъждения върху напоследък много обсъжданата, спомената горе в заглавието, заплаха, или полемика, спор и т.н. Сигурно няма да открия топлата вода като кажа, че след няколко десетки или стотици векове нашите наследници, ако изобщо има такива тогава, няма да открият при разкопки останки от клавиатури, чипове, гсм с камера и т.н., а най-вероятно добрата, стара като света, форма на писаното слово - книга, вестник, списание - ако щете дори порно списание. Обаче идва един момент, дали издавани днес в многомилионни тиражи и дори филмирани и многократно възхвалявани, наричащи себе си романи, форми на писаното слово, си струва да бъдат открити след толкова години. Една писателка, от страна с вековни традиции и култура, страна с богата история, та тази писателка, докато била безработна, се пробвала да напише нещо и взела, че написала една от най-разпространяваните детски книги някога. За името и произведението мисля, че няма смисъл да запознавам осведомените читатели, смятам, че се досетихте вече за кого иде реч. Не знам как се отминава с лека ръка в публичното пространство фактът, че в момента номер 1 в света по доходи от писателска дейност е тази жена! Ясно е, че нейното произведение е чист маркетингов продукт с художествена стойност, близка до нулата. Сега някои може да ме упрекнат, че влизам в ролята на досаден критик, но няма да са прави. За мен въпросният маркетингов продукт по нищо не се различава от холивудски екшън, бутилка рекламирано питие, дамски превръзки с крилца или кисело мляко с мюсли. Има поразителна прилика в начина на поднасяне на широката публика на всички тези продукти, но има и една съществена разлика. Продуцентът на нашия роман, не авторът, подчертавам, а продуцентът, е показал невероятен усет, нюх, и каквото щете още в търсене на запълването на една така голяма, зейнала от доста време, яма. Фокусът на съвременното общество последните години беше изместен на вълна филми, игри, и изобщо медии и медийни развлечения, компютри, високи технологии. Дори до скоро считаният за най-богат сред писателите Стивън Кинг прописа он-лайн и интернет романи като видя на къде духа вятърът. Та този продуцент решава да създаде нещо, създавано преди това от Шарл Перо, Братя Грим, Андерсен, Екзюпери. Нещо като детско четиво, което да развлича малките хора, да ги възпитава, да ги кара да оставят мишката и да седнат да четат. Обаче, едно обаче има винаги, никого няма да изненадам като кажа, че навремето големи, не само детски автори, а и почти всички други, са писали не с надеждата някоя филмова компания да забележи техния труд и да ги пенсионира спокойно, а да оставят нещо за поколенията. Само ще посоча Дюма, Толстой, Пушкин, та дори и по-съвременните автори. Нима Радичков и Хайтов са творили с надеждата БНТ да направи филми по техните творби, или да натрупат милиони??? Има, разбира се, комерсиални писатели, и ги има във всички жанрове на писаното слово - трилър, социални романи, приключенски и т.н. Но никой от тях по пари и по масовост няма да достигне произведението, което имам предвид и което умишлено не споменавам, заедно с авторката му, защото определено по финансова мощ не мога да се меря с тях и техните издатели. Аз, както казах и по горе, в ролята на критик или съдник няма да влизам. На критиците им плащат за да изразяват мнения, а аз хонорар няма да получа и за това, дори и да предположим, че мнението ми е погрешно, то поне е искрено, мое, а не чуждо, хоноровано. Има и безпристрастни критици, те ще ви кажат, че споменатият и подобни на него романи, не само, че не са полезни, но са дори вредни за младите хора и за обществото като цяло, защото показват един нереален, изкривен и извратен свят, който на нищо полезно не учи и който издава посредствеността на своя създател. Аз обаче не съм критик, аз съм прагматичен млад човек и за това, връщайки се на написаното в началото на статията за това какво ще открият евентуално нашите наследници, ще кажа: Жалко ще бъде, ако след 10 или 100 века, поради своите многомилионни тиражи и качество на хартията, те се натъкнат на това четиво. Те биха си казали тогава: "Боже, що за идиоти са били нашите предци!"