Преди близо година в този все по-популярен и четен сайт публикувах коментара „Смешен плач от Разград до Загреб”, посветен на първия европейски провал на „Лудогорец”. Естествено, намериха се „капацитети” на футбола и словото, които страстно оспорваха изводите в него. Те плачливо настояваха мачът срещу “Динамо” (Загреб) да се преиграе или поне да бъде признат резултатът от редовното време?!? Върхът на познаването на футболния правилник и морал отекна във вопъла, че отпадането на разградчани било достойно, а на останалите български отбори – позорно. Всъщност отпадането в ранен етап на европейски турнир е еднакво пагубно за рейтинга и авторитета на всеки роден клуб и на българския футбол като цяло.
Разбирам подобни заклети привърженици! Да загубиш в последните секунди винаги е трудно. Още по-тежко, направо непосилно, е да погледнеш обективно на събитията извън т.нар. „местен патриотизъм”, жив и безсмъртен във всяко село и всяко градче на Прованса.
Но ето че вчера нещата безмилостно се повториха. И то с факти, очевидни и за неспециалисти, дори за отчаяни запалянковци, сами никога не помирисвали футболен терен.
Ами – просто е. Марселиньо и компания по навик пролежаха част от игралното време на зелената трева и то в положения, които не изискваха търкаляния и симулации. „Лудогорец” отново изпусна чисти положения в последните секунди на редовното време и на железния принцип „Ако не вкараш – ще ти вкарат!”, получи решаващ гол в продължението. Финалната сцена на драмата бе като заснет епизод от старите ленти – футболистите му паднаха безпомощно на колене на чуждия терен, за да оплакват един почти спечелен двубой.
Ех, да можеше сега по стар навик да бъде пак виновен и разпнат съдията…
„Шампионите” (най-вероятно бивши в скоро време!) пак заложиха предимно на чернокожи „перли” в състава. Талантливите български юноши “кучета ги яли”! На това място за сетен път пояснявам, че не става въпрос за ксенофобия, а за непригодност. Черни или „светли”, просто тези момчета са наемници, на тях не им пука за България, клуба, града и въобще. Те са дошли за добри заплати, гарнирани с евтини бутилки маркови питиета и отзивчиви нашенки в чалга-бардаците. Поради подобна „легионерска” разсеяност и сбъркани “снощни” рефлекси не е чуден и нелепият автогол, който реши шампионата.
Накрая все пак няма да се сдържа да не скандализирам феновете и на двата отбора. Отново с нарочно повторение на сбъднати прогнози от мои предишни материали.
Има ли значение кой ще стане шампион при тази слаба и безлична игра и от двата претендента в едно жалко първенство? Не е велико пророчество, че настоящият, бившият, по-бившият, че и бъдещият български шампион само ще мечтае за групите на Лига „Европа”.
Дано новите родни първенци да ме опровергаят! На като се казваше в един стар виц за първа (или поредна-първа?) циганска брачна нощ: „Дано, дано, ама надали!”
© Свет Светев Todos los derechos reservados