Не съм заварила времената в професията си, когато от партийната централа са чели под лупа бюлетините и те са могли да минат в ефир само след плеяда подписи и печати. Само съм чувала това-онова за тях. От други лица. Не мога да кажа, че съм изпитала пряката цензура от онези времена на гърба си.
Хората, които излизаха по площадите в ранните демократични проблясъци, някак вцепенено и все още наплашено в първите дни, таяха наивната надежда, че идват по-свободни и по-добри времена. Пишещите също, защото едва ли има по-голямо унижение от това да козируваш на партийните централи след заповедта им какво точно да излезе от твое име.
И се оказа, че другарката цензура просто е станала... госпожа цензура. Парадно обличайки одежди на демокрацията, разголвана, събличана и преобличана, но съхранила същността си.
Всяка власт, качвайки се на високото стъпало, на практика обсебва основните медии под една или друга форма. Къде с железен юмрук, къде с кадифена ръкавица. Аз постъпих в радиото в края на 200 ...