Сторъкият Шива или цензурата като подобно явление
Не съм заварила времената в професията си, когато от партийната централа са чели под лупа бюлетините и те са могли да минат в ефир само след плеяда подписи и печати. Само съм чувала това-онова за тях. От други лица. Не мога да кажа, че съм изпитала пряката цензура от онези времена на гърба си.
Хората, които излизаха по площадите в ранните демократични проблясъци, някак вцепенено и все още наплашено в първите дни, таяха наивната надежда, че идват по-свободни и по-добри времена. Пишещите също, защото едва ли има по-голямо унижение от това да козируваш на партийните централи след заповедта им какво точно да излезе от твое име.
И се оказа, че другарката цензура просто е станала... госпожа цензура. Парадно обличайки одежди на демокрацията, разголвана, събличана и преобличана, но съхранила същността си.
Всяка власт, качвайки се на високото стъпало, на практика обсебва основните медии под една или друга форма. Къде с железен юмрук, къде с кадифена ръкавица. Аз постъпих в радиото в края на 2000-та година и преживях епохата "Бориславов" (лека му пръст). Преминах и през управлението на Симеон Сакскобургготски, тройната коалиция и Бойко Борисов. Което означава, че имам впечатления от това как се упражнява власт върху медиите от 4 правителства. Не знам дали е малко или много, но мисля, че като опит си струва.
Властта, опитвайки се да съхрани себе си, видоизменя и методите на влияние върху медиите. Тя не нарежда какво и как точно да се каже. Но го показва ясно. Неподчинението, макар и със забавяне, никога не се забравя. Без да се стига до крайната мярка, подставените лица те избутват в десета глуха, за да се чуваш по-рядко. Професионалните ти качества нямат значение. Това, от което се ръководят е слушаш ли какво ти се казва да правиш и дали го правиш.
Резултатът? Хората престават да следят медиите. Защото не им вярват. И с основание. Българските медии приличат на болник на смъртно легло или в най-добрия случай на слугинаж, който работи срещу гражданите си.
© Ангелина Пискова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мерси, Шушке
-
Роси, казвала съм го и друг път. Властта ще прави това, което хората й позволяват.
Благодаря ви, че наминахте! -
...Неподчинението, макар и със забавяне, никога не се забравя. Без да се стига до крайната мярка, подставените лица те избутват в десета глуха, за да се чуваш по-рядко. Професионалните ти качества нямат значение. ...
На това до голяма степен се дължи всеобщото ни неблагополучие. -
Благодаря, Силвия!
-
Било е, Е и още дълго ще бъде...
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
