(Уточнение: тази статия съм я писал преди около 6-7 месеца и в нея ми хареса това, че съм успял на едно място да излея целия си гняв, но все пак с добър тон!!!
(Поздрави и приятно четене, силно се надявам да ме подкрепите в позицията ми)
Тенденцията към насилие в България
Насилието в България през последните години се проявява доста силно. Неведнъж сме виждали по различни медии новини относно този проблем. Какво ни става? На какво се дължи тази ярост в съзнанието ни, този гняв ?!? Къде отидоха добродетелите на българина. За какво живеем в днешно време? За да отмъстим на някой друг за негова грешка, или просто да се радваме на живота такъв, какъвто е. Да, второто би било много добре, но за жалост ситуацията в България изобщо не е розова. Незнам дали има смисъл да давам примери за насилието днес, което е навсякъде около нас, затова мисля да се спра на причините довели до тази недобра, растяща за жалост тенденция.
България в момента не е в разцвета си, нито е била през последните 20години. Всичката ярост у хората се натрупва с годините, в които те живеят мизерно и едвам задоволяват най-първичните си нужди. Обстановката просто те подтиква да се изнервяш и да правиш неща, за които по-късно може би ще съжаляваш, а може и да не съжаляваш, ако наистина си станал един промит мозък. За всички необлаги и несгоди в страната, в която живеем, в момента са виновни управниците ни. Продават се на всеки, само да има мир и да се правим на добри партньори. Но ако поне малко се замислим, всички са виновни, дори и народа. Кой избира правителството в крайна сметка? Народът. Ако всеки беше отишъл и гласувал през изборите, едва ли турците щяха да са до такава степен начело в парламента. Та, там се решава бъдещето на България, по дяволите, а ние сме сложили хора от друга нация, борещи се за чужди интереси и каузи. Е какво очаквате тогава? Нищо няма да е наред естествено - образование, здравна система, законност. Нищо. Доводът, че – „няма да гласувам, защото няма за кой, всички са един-дол-дренки” е глупав. Като не гласуваш, ти даваш своя глас на антибългарската опозиция. Даваш своя глас на Айшето от автобус номер 69, пристигащ от Инстанбул. Така че, замисли се, ще гласуваш ли другият път?
В така наречените години на преход, които вече станаха доста за един макар и наистина сложен преход, България кара на задна с все по-голяма скорост. Залъгват народа с неверни неща. Всички слушат и гледат реклами на Евросъюза с пламък в очите, все едно той е една майка имаща свръхпроизводство на карма за децата си. България през последните три даже четири месеца беше в пълна еуфория за „знаменитата” дата 1-ви януари 2007г. Ще кажете ДА, добре и какво лошо има в това, веселби, празненства, нека има поводи да полеем. Само това ни остана наистина, прави сте. Лично аз не вярвам България да се "оправи" в близките сто - сто и петдесет години. Евросъюзът едва ли ще ни даде някакви облаги, за каквито се говори непрекъснато. О, нека се поправя, единственото нещо е, че можеш да избягаш, без да чакаш 100 часа по гишета за издаване на паспорти и обикаляне от институция на иституция за един кьорав подпис или печат. Министерска работа. Да, казвам Министерска работа, а не така известното нарицателно „българска работа”, защото средностатистическият българин не е виновен за простотията, в която живее. Нека дам пример за една лъжлива новина от медиите (на които ще се спра по-късно), която в момента се сещам от големия куп с такива. Няма начин да не сте гледали рекламата по телевизията за това, че ако имате някакви земи, отидете еди-къде си, посочете вашите земи и ще ви дадат пари от евросъюза, така наречените субсидии. Трябва да си абсолютен наивник, за да вярваш в това. И тази реклама и всичко около нея се организира от Министерството на земите и горите в България. Един факт, от който се убеждавам, че вече управниците ни съвсем сериозно си мислят че сме „расли в буркани”. За да си земеш тези субсидии трябва да отговаряш на около 20-25 изисквания, и на всичко отгоре да плащаш такси и т.н. Да, ето една министерска субсидия, на която след като ти приспаднат разходи за измислените им такси, можеш да заемеш пари, да изкараш някак си една седмица, колкото да не умреш от глад. Навсякъде сме заобиколени от лъжи, които ни изнервят допълнително и снишават моралната ни нагласа до такова ниво, близо до американското. Да, след години в духовен аспект ще сме като тях. Ще се интересуваме само кой колко изкарва на месец, каква кола има и пр. един процес, който е започнал с доста голяма скорост и при нас. За жалост сме доста лесни за манипулиране и дейността на медиите го доказва.
Хората до такава степен са отчаяни от настоящето си, че се обръщат и гледат в социалистическото време и го хвалят така както робът хвали своя господар. Кога беше по-добре? - питат по-старите. През социализма или сега в така нареченото „демократично” време. Вече ме избива на смях, а понякога и на ярост (защо ли?) като кажат, че живеем в демократично време. Сама по себе си думата демокрация означава Законност, с главно З, както съм го написал. Някой да е срещал, да се е сблъсквал с нещо подобно на законност у нас. Още една причина, водеща до насилие. Демокрацията в България е маскирана под законноста, която я няма, а от където следва, че няма и демокрация. Според мен в момента живеем в почти пълна анархия. Всичко все едно е дадено на съдбата. Но не е така. Зад привидната демокрация стоят хора с мисълта да ни превърнат в гетото на Европа.
Няма спор, че България има защо да се гордее със своето минало. Изключително много сме дали на света, но какво е дал той на нас, мисля че това го знаете. НИЩО! За жалост няма поводи да се гордеем със своето настояще. Няма и капчица надежда за България. Така че патриотите и наивните хора нека да останат да живеят тук. А аз ще направя всичко необходимо да избягам от чумата за нашата страна, наречена „български народен избранник”. Ако някой ме сметне за страхливец, нека първо осъзнае че оправия тука няма. Няма и да има. Не бягам нито от отговорност, нито от мястото, където съм се родил и така силно обичам, просто съм убеден, че решение от проблема няма да се намери. А по принцип съм оптимист. Може да прецените до каква степен съм се отчаял относно хората, които ми казват до кога имам право да съм навън, какви задължения имам като гражданин на страната, колко е данъка на моите родители за здравни права и пр. и пр.
Животът на средностатистическият българин днес е eднообразен, скучен и плосък. Доверява се изключително много на така наречените „национални” медии. Именно там е и един от проблемите, довели ни до това дередже. Един не малък фактор за насилието е телевизията. В България човек прекарва около 70% от живота си в гледане на телевизия. Доста голям процент. Гледаме агресията по американските супер тъпи екшън филми. Наркотици, АК47 - знаят с каква да ни образоват американците. И с тъпите си филми и с действията си в Ирак, и кадрите от там. Изобщо ако искаш да обидиш някой, наречи го американец и оттам ще се подразбира че е тъп, повърхностен и нагъл тип. Да, има едно НО, тук казвам тъп, а пък те управляват света ?!?! Как става така? Няма да захващам темата на дълго и на широко за евреите, защото ще се отклоня от горе поставеното ми заглавие. Но нека накратко да кажа. Всички мразят евреите. Или поне тези, които ги познават. И защо? Защото са богати и преуспели, защото всички са управители на банки или директори? Да, ние им завиждаме. Определено един преуспял народ, наложил волята си над света. Самият Исус е бил евреин. Човекът, в който всички християни по света вярват.
Хората се чувстват недоволни от себе си, от това което им предлага България днес, от това какво тя представлява. Всички тези негативи трябва да избият нанякъде. Много често хората ги изливат чрез агресия и насилие. За всяко нещо си има точно определена причина, а следствието от нея е налице. За насилието в България, това е моята причина. Нищо не се случва просто ей така, според третия закон на Нютон всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие.
Нямам идея как да завърша това си есе, за да обобщя всичко по-горе написано, за това, ще ви кажа една мисъл, която се надявам да ви пробуди, поне малко и да ви даде сили за живот и борба, а тя е - "Да спреш да се стремиш към съвършенство е равнозначно на смърт, а до колко ще успееш, зависи от теб."
Автор: К. Юнаков(под псевдонима HouSLeX)