ПРОГРАМА  ЗА  ТОТАЛНО    РЕШАВАНЕ  НА ПРОБЛЕМА        НАРКОТИЦИ

ПРОГРАМА, РЕЦЕПТА, МЕЧТА, НАДЕЖДА, НЕОБХОДИМОСТ- КРЕЩЯЩА НЕОБХОДИМОСТ...?

НЯКОЙ ВЕЧЕ СЕ СМЕЕ, ПРЕВИВА СЕ ОТ СМЯХ, ТРЕСЕ СЕ ОТ СМЯХ  И... ЗАТВАРЯ СТРАНИЦАТА.

НЕ ЗАТВАРЯЙТЕ СТРАНИЦАТА, МОЛЯ ВИ!

ТОВА Е СЛАМКАТА ЗА СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ЖИВОТИ...!

НЕ СЪМ ЮРИСТ, НЕ СЪМ МЕДИЦИНСКО ЛИЦЕ, НЕ СЪМ ПЕДАГОГ, НЕ СЪМ КАДЪР ОТ УПРАВЛЯВАЩАТА СТРУКТУРА- МНОГО НЕЩА НЕ СЪМ, КОИТО БИХА ПОДПЛАТИЛИ ПО- ОБОСНОВАНО ТОЗИ ПРОЕКТ...

НО СЪМ ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО И МАЙКА... ОТ ТАЗИ ПОЗИЦИЯ МИСЛЯ, ЧЕ ИМАМ ПРАВО НА ТОВА (МЕКО КАЗАНО) СМЕЛО НАЧИНАНИЕ.                             СЪС СИГУРНОСТ ЗНАЯ, КОЙ НЯМА ДА СЕ УСМИХВА- НАРКОМАНИТЕ, РОДИТЕЛИТЕ НА НАРКОМАНИТЕ, ПРИЯТЕЛИТЕ НА НАРКОМАНИТЕ, ОПАРЕНИТЕ ОТ НАРКОМАНИ, ПЕЧЕЛЕЩИТЕ ОТ НАРКОМАНИ.

  Четири са основните точки в проекта и мисля, че обхващат цялостно проблема. Най- важното условие е, да бъдат стартирани едновременно и при пълно съгласуване между държавата и неправителствените  организации.Всички усиля сега в тази посока, са все едно да се налива течност, в съд без дъно.

 Корена на проблема е в превенцията!

1.     Превенция в училищата

Задължителни часове, заложени в програмата на обучение още от първи клас. Естествено, информацията трябва да бъде съобразена със съответната възраст, но в никакъв случай не трябва да се спестява истината, с криворазбрания мотив, за крехката психика. Има ли дете над  5-6 години, което да не е гледало кървав екшън или ужас, или да не е играло игра, пълна с насилие? Истината за наркотиците, би вкоренила  страх. На фона на последствията, не би имало по-полезен страх.

2.     Закон, отменящ правилото: зависимият може да започне лечение единствено по свое желание

Зависимият решава да се лекува, когато е изчерпал всички възможни финансови ресурси, предстои му дело, влизане в затвора, стигнал дъното и все по-трудно си набавя съответния наркотик.

Нима трябва да се чака стотици хиляди зависими да стигнат дъното, за да решат да се лекуват (единици са тези, които в моменти на просветление решат да спрат, но тези решения се взимат, след дозата и почти никога по време на криза). Омагьосан кръг!

Тази точка ще има безумно много противници, но какво от това!? Безумното е да се очаква от болен, зависим мозък да вземе адекватно решение...

Подписването на декларация от близък, придружена със съответните изследвания, би била достатъчна за принудително лечение в болнично заведение.

3.     Социализиране

И тук вече започват истинските финансови затруднения, защото след едномесечния престой в болница е, меко казано, неразумно-глупаво зависимите да бъдат пуснати отново на улицата. И опираме до държавата, която единствена може да осигури финансовия ресурс и материална база. Не просто трябва - длъжна е, заради допускането проблема да нарасне лавинообразно прeз годините.

Доказано е, че комуните са формата, даваща най- добри резултати, за преодоляване на проблема- труда е незаменима терапия. Държавни комуни, с активно финансово подпомагане и участие на църквата - тази така богата институция, за която всъщност не съм чула да е предприела кампания в тази насока. Обществено полезен труд и самоиздръжка в последствие, когато механизмите бъдат смазани и машината заработи на собствен ход, ще облекчат финансирането от страна на държавата.

Средства биха могли да се пренасочат и от затворите и ми е чудно, как никой не го е направил до сега!? Не съм сигурна в процента на зависимите, спрямо останалите лишени от свобода, но си мисля, че е доста висок. Какъв е смисъла държавата да прибира наркоманите за година-две и месец-два, три, максимум шест, след излизането си - дрога, гаф, затвор и... отново са на държавна издръжка. Какъв е смисъла? Не е ли по- далновидно парите за издръжка в затвора да се пренасочат в лечение?

Осъществяването на точка две, би довело до невероятен наплив от зависими. Това държавата със сигурност, би определила като негатив... Да погледнем към активите в ситуацията:

 - процентът на дребните кражби ще спадне (броя на зависимите, осигуряващи си дрога по този начин го предполага)

 - напливът ще изисква поддръжка на базата; наплива ще изисква да бъде ангажиран медицински персонал- поне в началните етапи на лечение; наплива ще изисква наемането на учители и възпитатели (доста голям процент от наркоманите са с основно образование, или прекъснато средно, което е същото); тази маса, трябва да бъде научена на труд и да усвои някакви умения или професия.

 - общественополезния труд може да се осъществи в много сфери (селско стопанство, производство, услуги...)

И, поглеждайки само бегло, тази армия от обслужващ персонал, която ще е необходима за социализирането на другата армия - на зависимите, бихме възкликнали: „Но това са страшно много, нови работни места!”

4.     Прекъсване достъпа на дрога в страната и разбиване на нелегалните лабораториите на територията на страната

 Предполагам, че сега следва най-неудържимия смях...

Без тази последна, но в никакъв случай маловажна точка - втора и трета са обречени на провал. Нима трябва да отпишем всички сегашни наркомани и тези, които ще тръгнат по този път докато, или ако се осъществи този проект? Невъзможно, това са толкова много животи!

А дали ще има гаранция, че и първа няма да се провали, ако наркотиците продължат да влизат безпрепятствено?

                                                                        *****

  Това е. Според мен, простичко, но ефективно. Давам си сметка какъв потенциал е нужен, какви средства, каква неподкупност, колко хъс и вяра...

  Няма наркоман, който да не иска да върне живота си, преди дрогата...

 П.П. Преглеждайки написаното, усетих колко съм далеч от определението „ПРОГРАМА” .  По-скоро - идея, скица, щрих... Но се надявам да е зрънцето, което ще покълне някъде, някога - дано не е прекалено далеч във времето!