Виждаш ги навсякъде - по телевизията, в списанията, по билбордовете. Те са идеални - със съвършено гладки лица (в повечето случаи постигнати с фотошоп), много слаби фигури и еднакво мрачно излъчване. Но те са перфектни. Или поне така ни е втълпено. Момичета без име, чиито живот се измерва с крачките по подиума. Жени-витрини, част от една индустрия, достатъчно могъща, за да ни натрапи един измислен идеал за красота.
Дали е заблуда или истина, че са толкова перфектни моделите, не знам. Но знам колко много момичета страдат, че не са като тях. Нормални момичета, далеч от мерките 90/60/90 , но със собствено различно излъчване. Изкривеният идеал за красота, който ни втълпяват медиите, е отмил у тях всякакви следи от самочувствие. В старанието си да заприличат на манекенки стават анорексички и се обезличават. Губят уникалността си. Стават като кукли - еднакви, обездухотворени, изкуствени. Страдат. Страдат, само защото са различни от безмълвните изпити лица, етикирани за идеални. Неоценено остава топлото земно излъчване и елегантността като поведение и начин за себеизразяване.
Всяко момиче трябва да следи килограмите си и да поддържа външния си вид, за да се чувства женствено и уверено. Но у мен се поражда чувство на недоумение и изумление всеки път, когато моя слаба приятелка заяви "На диета съм!". За съжаление чувам това от момичета със съвсем нормални фигури, които дори не осъзнават колко комично, но същевременно тъжно звучат. Ако тръгне световна тенденция моделите да бъдат фини, а не плашещо слаби, ще бъдат спестени мъките на милиони представителки на женския пол по света. И все пак най-добре ще е всяка една от тях да разбере колко е ценна, независимо дали все още се разхождат скелети по подиумите.
Нормално е женския пол да кокетничи и да се суети пред огледалото. Но не е нормално всяко второ момиче да заявява, че иска пластична операция. Вместо да се радва, че може да вижда с очите си, нищо, че не са сини и че може да ходи с краката си, нищо, че не са дълги, всяка девойка се самообвинява, че не се е родила с чертите, приети за перфектни. А всъщност всеки има различни представи за красота, затова и хората изглеждат толкова различно.
И защо всички толкова се стараят да постигнат този крив и разрушителен идеал и полагат всички тези зверски усилия? За да бъдат харесани. Само ако бяха повече момчетата, които знаят колко много могат да спечелят ако приятелката им изглежда съвсем нормално и е усмихната, естествена и остроумна... Само ако бяха повече момчетата, стигнали до прозрението, че куклите вършат работа само за украса... Тогава много чаровни момичета щяха да се чувстват комфортно в кожата си. Защото те не са идеални и точно това ги прави толкова хубави!
© Ангелина Георгиева Todos los derechos reservados