Виждаш ги навсякъде - по телевизията, в списанията, по билбордовете. Те са идеални - със съвършено гладки лица (в повечето случаи постигнати с фотошоп), много слаби фигури и еднакво мрачно излъчване. Но те са перфектни. Или поне така ни е втълпено. Момичета без име, чиито живот се измерва с крачките по подиума. Жени-витрини, част от една индустрия, достатъчно могъща, за да ни натрапи един измислен идеал за красота.
Дали е заблуда или истина, че са толкова перфектни моделите, не знам. Но знам колко много момичета страдат, че не са като тях. Нормални момичета, далеч от мерките 90/60/90 , но със собствено различно излъчване. Изкривеният идеал за красота, който ни втълпяват медиите, е отмил у тях всякакви следи от самочувствие. В старанието си да заприличат на манекенки стават анорексички и се обезличават. Губят уникалността си. Стават като кукли - еднакви, обездухотворени, изкуствени. Страдат. Страдат, само защото са различни от безмълвните изпити лица, етикирани за идеални. Неоценено ост ...