Изсъхнало червило ще намажа на напуканите устни. Спирала без цвят върху миглите ще сложа. В Братиславските дерби ще забродя, търсейки публика, а тя няма да ме намери. Минавам покрай Йезуитската катедрала. Надничам да зърна поредната омша. После Францисканската катедрала... Отивам и до „Синята Катедрала”, рисувам я, някой гледа ме тайничко. Отново съм на улица „Обходна“, а трамваите си тракат, тракат, трак, трак. Пея си моите песни в трамвайния такт. С мен запяват непознати персони и танцуват, смеят се. Намирам себе си пак на Михалската брана. Моите приятели струните верни оказват се и препускаме заедно през полета от гами. Хората са толкова замаяни, изтощени от разходки, а аз изтощена от щастие. Пожелавам на всички – кули, замъци, катедрали, бардаци: Бъдете красиви и вечни, надживели людете безразлични, а тези с отворени сърца... дарявайте с внимание, топлина. Бъдете щастливи и щастие не търсете, то е тук край двореца с четири кули върху малкия карпатски хълм! Звън на фуйера облива ста ...