Изсъхнало червило ще намажа на напуканите устни. Спирала без цвят върху миглите ще сложа. В Братиславските дерби ще забродя, търсейки публика, а тя няма да ме намери. Минавам покрай Йезуитската катедрала. Надничам да зърна поредната омша. После Францисканската катедрала... Отивам и до „Синята Катедрала”, рисувам я, някой гледа ме тайничко. Отново съм на улица „Обходна“, а трамваите си тракат, тракат, трак, трак. Пея си моите песни в трамвайния такт. С мен запяват непознати персони и танцуват, смеят се. Намирам себе си пак на Михалската брана. Моите приятели струните верни оказват се и препускаме заедно през полета от гами. Хората са толкова замаяни, изтощени от разходки, а аз изтощена от щастие. Пожелавам на всички – кули, замъци, катедрали, бардаци: Бъдете красиви и вечни, надживели людете безразлични, а тези с отворени сърца... дарявайте с внимание, топлина. Бъдете щастливи и щастие не търсете, то е тук край двореца с четири кули върху малкия карпатски хълм! Звън на фуйера облива стария град. Слушайте тези звуци вълшебни! Теготите на днешния ден оставете и те вас ще оставят. Постойте на вековните павета, чуйте как гълъбите и те чуруликат, сливайки се с мелодията на фуйерата. Туристи, защо ви е въздух словашки, щом край компаса не спирате, за да видите посоките към световните столици. Пиете тъмна бира, ядете пирожки с мак, край площада се спирате и в барове мрачни поръчвате боровичка. Тъй в Братислава минава денят – движение, музеи, галерии – какво от това – поетът не се впечатлява, щом вижда в душите ви ненаситност за приключения. Това са капчици от моите строфи и те ще оживеят пред вас. Ще се пречупят в спомени, в красота, благослов, по средата на Дунава, по изгрев слънце. С пари туй не може се купи. Индустриалецът се надсмива над таз парадигма. Аскетът приветства моето твърдение. Аристократът мнение няма. А столицата на Словакия – все тъй романтична остава.