„Всесилният архитект“

                              Ново заглавие в българската историческа проза

                          Автор: д-р Тоня Любенова

                         Главен уредник в Регионален исторически музей- град Търговище

Имало едно време… (така започва всяка приказна история)… между двете Световни войни, една хубава и привлекателна страна в сърцето на Балканския полуостров, наречена Царство България. Следата, оставена от цар Борис III в българската история, е неоспорима. Но както е известно, владетелите винаги имат фаворити и приближени в своето обкръжение. Д-р Тоня Любенова (след 20 години изследователска дейност) ни повежда увлекателно и достоверно по следите в житейския път на един царски сподвижник. Сивият кардинал, архитектът- модернист Йордан Севов е изпълнявал различни роли: съветник и приятел, доверено лице, емисар и дипломат. Интелигентен, лоялен и дискретен. Не се интересувал от материални облаги и слава. Именуват го вицекрал, „очите и ушите на цар Борис III“. А съвременниците му го считат за „най-влиятелния човек в Царство България“. Общувал с Хитлер и Ататюрк, преговарял с видни дипломати. Изпълнил важна мисия в строителството на политическия живот в този труден период от българската история. Интерес за нас представлява фактът, че той е родом от Търговище. Недостатъчно известен за масовата публика. Но с безспорен авторитет и международно признание. Участник във войните. За него казват, че е тих и потаен, непредсказуем.

В монографията са проследени интересни моменти от управлението на монарха и неговия кръг от приближени съветници. Четох с интерес и познавателно любопитство. Представих си как на Борис III е поверено тежкото бреме да ръководи държавното кормило в един от най-динамичните и трудни периоди в историята на Третото българско царство- страната ни е обезсилена икономически и военно, двете национални катастрофи са разбили мечтата за национално обединение, а външнополитическата изолация е вече факт. Внушенията са реализирани основно чрез средствата на публицистичната проза. И понеже е много трудно да се наблюдава и описва феномен, който е толкова пластичен в историческото пространство, а версиите за смъртта на царя продължават своята трансформация дори и в настоящия момент, надявам се да проявите разбиране към ограниченията поради отдалечеността на изследваните събития. Авторът, със забележителен професионален опит, споделя с широката аудитория използваните достоверни исторически извори (упоменати в книгата) и гради талантливо повествованието върху реални (неоспорими) исторически факти. Изследването е принос както към националната, така и към регионалната историческа памет.

Д-р Любенова акцентира върху изграждането на Йордан Севов като личност, проследява успешната му архитектурна кариера и участието му в политиката. За първи път се прави опит да се събере на едно място и да се публикува изследователски труд за неговата личност, като особено внимание е отделено на работата му в Турция. В книгата откриваме над 150 снимки и документи, издирвани, събрани или създадени от автора. Има научен апарат и лични срещи с наследниците на архитекта. Използвани са три основни подхода: линеен (проследяване на събитията в техния хронологичен ред, но представени чрез собствен исторически анализ на фактите), дълбинен (психологически анализ на взаимодействията между личностите, които определят съдбата на България през този период) и мултимодален (образно представяне на събитията през призмата на творческото въображение, с добър баланс между действителни събития и креативна възстановка).

Романът е подходящ и за ученици. Разширява и надгражда знанията за монархическото управление на България. Възприемането на подобно четиво от неспециалистите изисква минимум познания за личността на Борѝс III Обединител. Да припомним фактите: Престолонаследник и княз Търновски от раждането си на 30 януари 1894 до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си на 3 октомври 1918 до смъртта си на 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира (отстъпва доброволно престола) в негова полза след поражението на България през Първата световна война.

В книгата на д-р Любенова откриваме много сведения и за отношението на царя към българските евреи (някои от тези решения са взети под влиянието на архитекта). Цар Борис III се застъпва за българските евреи и пред Германското ръководство заявява, че евреите му трябват, за да работят на обществени строежи (затова не може да ги депортира). Външният министър на Германия - Рибентроп- подлага на силен натиск царя, но Борис ІІІ е непреклонен в защитата си на евреите. В среща с Хитлер и Рибентроп през март 1943 година, цар Борис III успява да ги убеди, че условията в България са различни и че не трябва да се прилагат същите мерки срещу евреите, както в Германия.

По известни причини съществуват много книги за цар БорисIII. Изследователката на този противоречив период от българската история осветлява непознати факти, свързани с вземането на важни държавнически решения. Но фокусът все пак е насочен към изясняване на енигмата в личността на нашия съгражданин – всесилният архитект Севов. Дали наистина знаем „Кой е Йордан Севов“? Странна амалгама от капризи на съдбата се преплита в неговия личен и професионален път. Отречен, признаван, низвергнат, обожаван от царя, а накрая екзекутиран от Народния съд.

Архитект Йордан Севов е влиятелна и необозрима личност. Живял и творил във време на мълниеносни промени в България- време на диктатура и липса на съгласие между управляващите. Заел свое място в родната история. Непризнат гений! Креативен човек!

Роден през 1891г. година в град Ески Джумая (Търговище). Основно образование завършва в родния си град, след което учи във Военното училище в София. Завършва архитектура в Дрезден. Прекъсва на два пъти, за да участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. През 1920 г. се връща в България, но за кратко. През 1925 година напуска родината си и заминава да работи като архитект в Турция. Участва в проектирането и строителството на улици, частни и обществени сгради. Асистент е на германския професор Херман Янсен при изработването на градоустройствените планове на новата турска столица Анкара. Запознава се с президента на Република Турция- Мустафа Кемал Ататюрк, който му възлага строителството на чифлика „Мармара“ и на резиденция в близост до столицата. Завръща се в България в началото на 30-те години, като се установява в София. Разговор, проведен между него и Цар Борис III, предотвратява убийството на монарха при извършения на 16 април 1925г. атентат в църквата „Света Неделя“.

В края на 30-те години на XX- ти век, Севов оказва своето влияние и при образуването на няколко български правителства. През 1940г. изиграва решаваща роля при съставянето на кабинета на Богдан Филов. През 1942г. посещава квартирата на Хитлер в качеството си на адютант на министъра на войната. Изпълнява проекти на Двора. Личен съветник на БорисIII. Има голям авторитет в царското семейство. Наричат го „всесилен“- първи приближен на царя. След смъртта на Цар Борис III напуска София и се връща в Търговище. Участва в строителството на Двореца в Кричим, Царската хижа „Ястребец“, постройки в Царска Бистрица и др. Проектира Преванториума за гръдноболни деца в Трявна. Участва и в благоустрояването на Търговище. Строи сградите на Дизеловата електроцентрала, на Популярна банка, I-ва гимназия „Св. Седмочисленици“…

Д-р Тоня Любенова е отличен интерпретатор на фактологичния материал, тя е изследовател, умеещ да придаде сакрална значимост и уважение към делото на един човек, изпреварил своето време. Защитава своя герой с лична емоция: „Има два опита за покушение от страна на Гестапо срещу арх. Севов и затова цар Борис lll му назначава лична охрана. Нито Бекерле, нито д-р Делиус, нито Шеленберг харесват Севов. Нямат му доверие и го наричат личен агент на царя. Показанията на княгиня Евдокия, които единствено свидетелстват за връзка на Севов с Гестапо, са изтръгнати ... няма нужда да казвам как. Никой не е натрапвал Севов на царя. Та те се познават още от Военното училище! В един випуск са били! И, не, той не е виновен за въвличането на България във Втората световна война! Той е виновен за това, че не се допуска български войник да отиде на фронта, за което лично преговаря с Хитлер! И още, и още...“

Йордан Севов (от 1939г. до 1943г.) е бил съветник и изключително приближен на цар Борис III. До кончината му е стоял неотлъчно до него. Арестуван е от комунистите на 8.10.1944г. и е обвинен от тях, че е "проводник на нацистката политика в България ". Отказва да напусне България, въпреки възможността да го направи. През 1944г. е изправен пред т.н. „Народен съд“ в София. През февруари 1945г. е изпълнена смъртната му присъда. Народният съд го определя като „най-злокобната фигура в българската история“, заради което е осъден на смърт и екзекутиран на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945г.

Арх. Севов никога не е заемал държавна длъжност (депутат или министър) . Никога не е служил официално в двореца. През целия си живот е бил архитект на свободна практика. Той не може да носи отговорност за политически решения или престъпления, извършвани от лицата, облечени във власт.

Авторът на „Всесилният архитект“- д-р Тоня Любенова- познава отлично епохата, за която пише. Водила се е от отговорността, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на националното самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на българския народ.

Възстановила далечната действителност автентично, тя показва храброст и отлична мотивация за спазването на тези изисквания към художественото произведение. Проучила е основно и задълбочено историческия материал. Това й помага да представи времето и хората напълно правдиво. Показала е личното си отношение без страх и условности. Открива се и един възрожденски апотеоз към нестандартния човек. И възхищение пред този „висок и изискан мъж, владеещ няколко езика, многолик, но последователен, отговорен и отдаден на родината си. Севов е загадъчен, тих и потаен. Не е колоритен. Винаги елегантен. Архитект! Не само на сгради, но и на политическия живот у нас“.

Романът е успешен експеримент за реставриране на историческото минало. Без да се казва повече, отколкото е необходимо.

Написан е за непредубедените поклонници на историческата проза.

Щастливо четене!