На 28.07.06г. в Сайт “Откровения” публикувах стихотворението “Искам Мо, да прочетеш Рабле” с определено хумористична проблематика. С интерес прочетох коментара на уважаваната от мен Златка Вълкова, който гласи следното: “Започваш от Франсоа Рабле, преминаваш през кучките, прелиташ покрай Поздравчетата и Светослав Иванов, но в стиха няма послание и сила, а само дребнотемие. Харесвам те като автор, но не вярвам, че в такъв тип стихове ти е силата. Поздрави, Валери, в момента няма нужда от оценка.” Това е целият коментар. Кои са същесвените моменти в него?

Първо, веднага прави впечатление, че с неговата авторка сме в отношения на симпатия и уважение, което е дълбоката причина за написването на тази статия.

Второ, Златка Вълкова е открила, че в публикувания от мен текст е налице пробягване през цял ред от събития, които не се обединяват около нещо съществено.

Трето, липсата на послания и сила на стиха карат авторката на коментара да се тревожи и да разсъждава над редица въпроси, за да направи основния си извод за творбата, който се превърна в повод за написването на тази статия.

Четвърто. Кой е основният извод на коментиращата? Той е кратък, лаконичен и разгромяващ – творбата страда от дребнотемие, което е основание за нея да не оценява текста, но да направи дълбокомислената си прогноза, че перото ми няма шансове за успех в тази насока.

Този коментар се превръща в гледна точка за разглежадане на въпросната творба, за да се убедим доколко той е правомерен.

Уважението в процеса на общуването е задължителна предпоставка за това да се получи диалог, а в случая, да уважа този коментар и да му отговоря чрез статията:”За дребнотемието в една литературна творба”. За мен Златка Вълкова е достоен човек и затова с удоволствие отговарям на нейния коментар.

Намирам за правомерно да започна изложението си като публикувам тук въпросната творба, а тя има следното съдържание:

Искам Мо, да прочетеш Рабле

Lycki & Mojsei

Искам Мо, да прочетеш Рабле,

но да вникнеш в книгата добре-

има там за кучето учение:

ти прозри това внушение

и ще сетиш мъдрост сътворена,

ще признаеш, че е съвършена,

а сега, все още твоят мозък

не разбира, че е плосък

и на кучетата гледаш лековато,

а говориш ми за творчество богато.

Направи към всички извинения,

че потапяш хората в притеснения

и с подобаващо внимание

започни ти ново занимание-

зарежи пресложните творения,

влез с кучки в забавления,

а пък вие - публиката, преценете

и едва тогава - с разум, отсъдете.

Мо, творбите ти са си зелени-

в тях витаят някакви сирени,

но къде е туй огниво,

давано от кучето ревниво?

И признай, че с настървение,

аз ти давам уважение,

че най-мъдро е доброто куче,

щом започне мозъка да смуче.

Но какви са тез нападки преки-

виждам, влизаш в дебат с всеки

и затуй Писател те захапва,

а Докосваща перото ти налапва

и разбирам аз, че мойта ласка

да твориш уверено те тласка,

но, наред с това, те пази

злобата в душата да не лази

и ти казва, без да иска,

че обича в смях да те притиска,

а пък сутрин - на закуска

кокала, щом сладко схруска,

да затваря тази хорска паст

с бликналата между двамата ни страст

и едва тогава - на прохлада,

да поемаме в интимната наслада.

В диалогична форма Лъки – една от героините на сайта, прави порицание на своя съпруг Мойсей, за неправилното му отношение към кучетата и му дава за пример Рабле, който споделя мнението на Платон, че кучето е най-умното животно. С други думи, онези, които наричат така Лъки в сайта й правят комплимент за нейните интелектуални способности – нещо, което Мойсей не е проумял с плоския си все още мозък. Но всичко това много добре се осъзнава от Лъки, която прави опит да оневини своите хулители и да покаже на Мойсей, че той е този, който не разбира и трябва да се извини на всички и нещо повече – да промени ориентацията си на писане. От началото до края, в широк полифоничен спектър, творбата има един обединяващ логически център – мъдростта на кучето.

Улавяйки именно тази полифония, Златка Вълкова изпада в заблуждение, че е налице пробягване от въпрос на въпрос, без да забележи, че творбата е изградена на основата на промислена сюжетна линия, решавайки изключително важния въпрос – Лъки и Мойсей защитават честта на семейството, отхвърляйки злонамерените нападки на лекомислени читатели.

Аргументацията ми е повече от убедителна, но тук пред мен изникват редица въпроси, свързани с позицията на коментиращата Златка Вълкова. Вероятно е трябвало преди да се прави такъв коментар, да се изясни за какво става въпрос, дори и с аргументите, които дава самата творба или с предварителни уточняващи коментари, ако нещо е останало неразбрано.

Посланията в тази творба бликат почти от всяка, изказана в нея дума – творбата е написана по конкретен повод и в тази връзка, самата Златка Вълкова изпада в логическо противоречие, защото коментарът й преповтаря някои от посланията на текста. Хумористичните текстове, какъвто е този текст, имат и тази особеност, че носят своите послания чрез комичното и смешното, а когато те са стихотворения, внушението се превръща в сила на творбата. Силата на текстовете, които публикувам, се разгръща най-вече чрез заложената в тях логика, която се стремя да превръщам в патос на творбите си. Доколко успявам в тези насоки може да се обсъжда, да се изказват позиции, да се правят препоръки, но опитите за налагане на клишета, както, в случая, прави Златка Вълкова, е неправомерно.

Темата “Рабле” в литературата не е дребна – как се четат неговите текстове и как се разбират? Това е въпрос, който самият Ф.Рабле разглежда обстойно в Предисловие на “Гаргантрюа и Пантагрюел”. А моят литературен герой Мойсей е носител на философията на прагматичния човек, разработена от мен.Ето защо под шеговитата сюжетна линия за мъдростта на кучетата, носеща послания към съвременния човек, се поставят важните въпроси за мирогледната ориентация на нашия съвременник.

След направените разсъждения, доказващи неправомерността на коментара на Златка Вълкова, аз намирам оправдание за неговото появяване в желанието на авторката му да отправи предизвикателство към мен, на което отговорих с тази кратка статия.