DeAd`AmOnG`aLivE (Без Име)
2 9
29 mar 2007, 11:05

За Истинската Любов 

  Periodismo
15328 0 28
6 мин за четене

Това не е поредната детска любовна история, а история за истинската любов... Тази любов, която веднъж се среща, веднъж се изживява, веднъж се живее, веднъж се страда и веднъж се умира за нея. Тази любов, която силно те изгаря и от която вечно те боли. Тази любов, която едновременно остава в миналото, настоящето и бъдещето...
Болката от загубата на тази любов е неописуемо жестока. Боли от това, че си оставена. Боли от това, че човекът, в който си вярвала безусловно, те е предал, разочаровал, излъгал, а ти до последно не можеш да приемаш трагичната и болезнена реалност. Боли, когато си представиш, че след време някой друг ще се кълне в любов на човека, който обичаш с цялото си сърце, а той ще му отвръща със същото. Боли, като си представиш всяко докосване, всяка целувка, всяка прегръдка, всяко обещание, всяко казване на "Обичам те", боли от всяка сълза, която ще пролее за някой друг... Боли те от малката надежда, с която заспиваш вечер и те е страх, когато се събуждаш отново с нея. Боли те от самотата, която чувстваш. Боли те от спомените, от мечтите, от надеждите... Накъдето и да се обърнеш, каквото и да погледнеш, всичко ти напомня за този човек. Боли те от нарушените обещания, толкова ти е трудно... Имаш нужда от тази любов и от всичко, което ти даваше и взимаше, имаш нужда само от един човек... а него го няма.

Чувстваш се толкова слаба без него... А в същото време си мислиш, че си прекалено силна, за да не го признаеш никога... Или горда? Не можеш да молиш... Всяко желание приема формата на безмълвие и го оставяш да угасне зад стиснатите ти устни, които отдавна не изричат нищо... Които отдавна не признават нищо... от страх, че ще бъдеш отхвърлена, отблъсната за пореден път...
Лягаш вечер и започваш да плачеш... Затваряш очи и виждаш лицето на човека, който обичаш... отваряш ги и виждаш празното място в леглото си и започваш да плачеш, защото може би никога няма да легне до теб... Затваряш пак очи... мислиш за него... и плачеш... Заспиваш някак си... сънуваш и плачеш на сън... Събуждаш се и отваряш пак очи, първата ти мисъл е свързана със същия този човек... и пак започваш да плачеш...
Има ли смисъл да казваш какво искаш? Има ли смисъл да говориш въобще, след като няма кой да те чуе? Има ли смисъл да плачеш? Имаше ли смисъл всичко, което се случи? Защо те боли?... Защото обичаш... защото обичаш истински и защото си оставена... и впоследствие разбра, че всъщност ти никога не си била истински обичана, въпреки че до последно си вярвала в това... Защо те боли... защо те нарани... ако те обичаше, нямаше да го направи... а ако истински те обичаше - никога нямаше да си позволи да ти причини болка... никога нямаше да те остави... да те накара да страдаш... да те разстрои дори... Но ти истински обичаш този човек... и страдаш... защото си сама, защото си оставена, защото си предадена, защото си излъгана, защото си разочарована... но въпреки всичко... не спираш да обичаш... да се надяваш... да мечтаеш... да се съмняваш... и малко да вярваш... и от това боли... много...
Хората прекарват толкова време в търсене и чакане на истинската любов и понякога един живот не им стига, за да я изживеят. Или пък намерят ли я, я губят, подминават ей така, заблудени от факта, че това е поредното моментно влюбване и не си струва влагането на повече чувства, защото накрая ги е страх от болката и се пазят, и подминават, изоставят и нарочно губят любовта, без дори да осъзнават, че това ще е единствената любов, когато ще искат.
Но... когато срещнеш не просто някой, а именно тази любов, без дори да си го търсил и дори чакал и този някой след време си тръгне и те остави... а преди това е обещавал, че никога няма да го направи, че винаги ще е до теб, че винаги ще те подкрепя, че винаги ще те обича... но въпреки това те оставя... Теб те боли, но не спираш да мечтаеш. Боли, но не спираш да се надяваш. Боли, но не спираш да обичаш. Боли, че си загубила единствения човек, който те е променил до такава степен, че да опознаеш себе си и да започнеш да се харесваш като личност. Да разкриеш част от себе си и характера си, които никога не си си мислила, че притежаваш. Боли, когато загубиш човека, който единствен е знаел как да те накара да се усмихнеш. Човекът, който те е накарал да почувстваш, че животът наистина е хубав. Човекът, който те разбираше и подкрепяше, който те обичаше и ти беше верен. Човекът, който те е карал да разбереш какво значи истинско щастие. Тогава си била силна - момиче с мечти и надежди, от които не боли... била си щастлива... спокойна... чувствала си се сигурна... била си толкова много неща, само заради мисълта и чувството, че човекът, който истински обичаш, е до теб. В мислите и сърцето ти никога е нямало и няма да има място за някой друг... Раздялата не е повлияла и няма да повлияе на мечтите, чувствата и желанията ти. До последния миг ще копнееш, мечтаеш и мислиш само за него... и последният удар на сърцето ти ще бъде единствено за него... последната мисъл ще е за него... последния дъх... последната сълза... последното нещо, което ще изречеш, ще е името на любимия ти...
Но до тогава ще продължава да боли... Когато го искаш, когато го няма, когато ти липсва, когато ти трябва, когато имаш нужда от него... Всеки миг. Навсякъде. Винаги... в тази нощ, когато разплакан мрак се взира в самотността на безсънните ти нощи, в които го няма... А тишината с цялата си жестокост изкрещява името му... Което тогава мъчително и бавно те доубива... Разкъсало всичко в теб на малки парчета и нощта е срещу теб, а жестокостта й ражда горчива и болезнена молитва - за него... нечута и обречена...

© Без Име Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силно, чувствено и емоционално!
    Поздрави!
  • Права си, адски боли, опитваш се да превърнеш сърцето си в камък за да не го наранят отново, но следващия път го разбиват на още по-малки парченца защото пак си права - винаги хората, които могат да обичат и го правят наистина силно и преданно - все попадат на такива, които не ги оценяват и ги пренараняват, използват и...както се пееше в една песен I wonder dreamer always alone http://www.vbox7.com/play:698301a1 ...Това е публикувано преди доста време, чудя се какво става с теб, намери ли отново истинската любов? Превъзмогна ли тази болка?
  • Чудесна статия!
  • Искам да кажа нещо на Г-ца Салмова,че ако неможе да разбере нечия болка поне да не убижда хората които имат сърце и чувства!Радвайте се Г-це ,че не сте от хората които Ви боли!АЗ НЕ СЪМ ПОД 20 ГОДИНИ И СМЯТАМ ЧЕ РАЗКАЗА НАПЪЛНО ОПИСВА МОЕТО СЪСТОЯНИЕ В МОМЕНТА!ПРОСТО ХОРА КАТО ВАС НИКОГА НЕ ЩЕ УСПЕЯТ ДА СЕ ВЛЮБЯТ НАИСТИНА И СЕ МОЛЯ ЗА ВАС ДА УСПЕЕТЕ ДА ОТКРИЕТЕ И ВИЕ ВАШАТА ИСТИНСКА ЛЮБОВ ТЯ Е НЯКЪДЕ ТАМ ЗАД ЪГЪЛА И ВИ ЧАКА ДА СЕ ПОКАЖЕТЕ НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН ОТ БОЛКАТА!!!
    DeAd`AmOnG`aLivE бих казала ,че когато го прочетох разбрах ,че същите думички са изписани върху лицето,душата и сърцето ми!!!БОЛИ МЕ ТОЧНО ТОЛКОВА МНОГО МОЛЯ се ВСЕКИ ДЕН ПО-МАЛКО ТАКИВА ХОРА ДА СРЕЩАМ,ЗАЩОТО МЕ БОЛИ И ЗА ТЯХ!!БОЛКАТА НЕМОЙЕ ДА СЕ ОПИШЕ НИКОГА,ПРОСТО НИКОГА!!
    ДАВАМ ТИ МОВ ТЕЛ АКО РЕШИШ ЧЕ МОГА С НЕЩО ДА ТИ ПОМОГНА!АЗ СЪМ НАСРЕЩА!!!НА СЕБЕ СИ НЕМОГА,НО НА ДРУГИТЕ МОЖЕ И ДА УСПЕЯ ДА ПОМОГНА С НЕЩО 0883 30 28 38 ако решиш нещо...
  • ''Всеки миг. Навсякъде. Винаги... в тази нощ, когато разплакан мрак се взира в самотността на безсънните ти нощи, в които го няма... А тишината с цялата си жестокост изкрещява името му...''

    Велико...наистина...толкова емоционално,че без да искаш се разплакваш!Наистина браво!
  • Моите уважения!!!
  • Хубаво би било, ако "случайно" се срещнете и...приказката продължи. А може той дори да е забравил името ти, а ти да си измъчваш душичката с мисли за него. А може и още нещо...След време да срещнеш някого, който да те кара да летиш, да се чувстваш най-красивата, най-умната и най-любимата жена на света и тогава с усмивка ще си спомниш за онзи и ще си кажеш: ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ Е ТОВА, КОЕТО ИЗЖИВЯВАМ СЕГА, НО ТОГАВА НЕ ГО ЗНАЕХ! Дано, пожелавам ти го! Ти да бъдеш в ума и сърцето му и от това да ти растат крила, да се чувстваш единствена и неповторима. Да обичаш с цялото си сърце, само както ти умееш и да усещаш, че е взаимно.В живота се случват и такива неща, всичко е в главите ни, ние се нараняваме сами в мислите си и то повече отколкото са ни наранили другите. А дали този човек заслужава нашето внимание или ние сме му вменили някакви качества, които той не притежава? Не напразно казват, че любовта е сляпа. А щом живота продължава и без него, нека да е хубав. Отличен ти пиша!!!
  • Гледам да избягвам да сравнявам болката си с тази на другите. Няма по-силна или по-слаба, няма по-голяма или по-малка. Нито моята е по-голяма от твоята, нито твоята е по-голяма от нечия друга. За всеки неговата болка винаги е по-голяма от тази на другите, тя нама как да бъде напълно разбрана или преживяна, но всъщност много често истината е, че колкото и голяма да е една болка - с нея винаги се свиква, защото рано или късно става толкова голяма част от живота ти, че идва момент, в който почти забравяш, че е там... че някога е била...

    Благодаря на всички за коментарите. Радвам се, че ви докосва по някакъв начин.
  • прекрасно написана статия. но знаеш ли, боли ме от нея. за пореден път ми посочва дупките в душата ми. никога няма да ги разбера тия Ваши си работи, вашите любови... и ми е тъжно. Много се извинявам, моята болка е неимоверно по-голяма. И каквото и да напиша никой няма да ме разбере.
  • Казала си го по неповторим и недостижим начин!!!
    Много емоционално, много искрено и откровено!
    Страшна сила, страхотен заряд!!!
    Отново преживях онази болка... сякаш ме върна обратно на старта...
    Благодаря ти!!!
    Прегръдка!
    И поклон!!!
  • здрасти.Браво!
  • Боже Господи... сякаш ми извади думите от устата. За пръв път чета нещо, което до такава степен да ме развълнува и разтърси, че да усетя отново онази болка. "Боли, че си загубила единствения човек, който те е променил до такава степен, че да опознаеш себе си и да започнеш да се харесваш като личност." Същите думи изрекох не одавна. Аз вярвам, че пак ще обичаш, но не така, не както си обичала него. Никой няма да може да го замести... Никой!!! Ще има друг в сърцето ти, но там някъде ще има едно ъгълче, в което е той и ще е само за него. Това е ТОЙ - ЛЮБОВТА!!! Познато ми е чувството... ще мине време, но болката ще е там вътре, в сърцето. Просто ще е притъпена до такава степен, че ще свикнеш да живееш с нея. Ще боли, но ще спреш да плачеш, защото няма смисъл. Както сама каза, няма кой да те чуе.
    Прекрасно е... прегръдки!!!
  • Да но природата на човека е такава,че тича след това което няма и пренебрегва това което има.Незнам какъв човек трябва да си,за да обичаш един и да мислиш за него,а в същото време да си с другия който толкова мнооого те обича...Когато сърцето ти принадлежи на други ти не мислиш за други хора ,а само за конкретната личност.Пък и не е въпроса ние да оценим това което имаме до себе,а хората които обичаме и ни имат да оценят какво сме за тях!
  • Затова...Дори и да се влюбиш в някой недей да му го показваш или казваш докато не разбереш дали и неговите чувства са същите,защото ако след време се разделите ти ще го забравиш по-лесно и някак си спомените ще са по-красиви поне според мен!Човек явно трябва да е егоист в този живот,за да не бъде нараняван или да не страда което е много жалко!
  • Много рядко коментирам неща в раздела "Статии". Но тук не можах да се въздържа да напиша следното. От позицията на моя жизнен опит и всичко, научено или попито в почти буквален смисъл от съзнанието ми, от Изтока. Не бе изречено от християнин, но колко е близко до християнското "Вяра, надежда, любов" ...
    Превърнато е и в моето жизнено верую, което се различава коренно от еснафския и често пъти двуличен морал:
    "Любовта е надежда, че можеш да се докоснеш до щастието с помощта на другия!"
    В това изречение няма нито една излишна дума. Поне според мен.
  • Еми да...но за мен е глупаво това,че преди да срещнеме този така определен за нас човек,ние обичаме много други (зависи от ситуацията) и страдаме адски много.И какво остава от нас като го срещнем този перфектен за нас човек.Да-има перфектен човек някъде там,но като нямаш очи,за да го погледнеш,ръце,за да го целунеш и сърце,с което да го обикнеш,какво можеш да му дадеш?
  • То ничие сърце не е от камък, особено това, което умее да обича. Дори и най-студения, подъл и безчувствен човек иска и има нужда да бъде обичан. И лошото е, че почти винаги хората, които могат да обичат и го правят наистина силно и преданно - все попадат на такива, които не ги оценяват и ги пренараняват, използват и.. какво ли още не. Но и аз вярвам, че за всеки човек си има определен за него..някъде.
  • Да права си,че за всеки човек има своя истина не те оспорвам...Просто изживяла съм голяма любов и голяма раздяла!Верно е,страдаш адски много,обичаш адски силно,бях наранявана по-много глупав начин,но някак си съм се научила да се боря с това нещо.След тази голяма моя любов аз 2 години бях сама....Неисках никой и нищо,само него,но просто не беше възможно отново да сме заедно.Аз го разбирах,но тъй като бях малка и глупава (не че сега съм по-голяма) мислих,че щастието,макар и рядко,се случва.Не стана и затова 2 години бях самичка.Но ето че в един прекрасен момент аз тръгнах с едно момче.Не беше красив,нито перфектния човек за мен,защото както сама казваш "няма перфектни хора,докато не заобичаш някого".Минаха се 8 месеца и повярвай ми...обичам го повече от всичко на този свят.Да-изживях голяма раздяла...Обичах и бях предадена...Но отново повярвах и пак заобичах....Въпроса е,че пак бях предадена.Но тъй като аз съм невъзможна романтичка вярвам,че някъде там има човек,който е готов да умре за мен...Защото все пак-не бъди с този,който те привлича,а с този,който те обича,защото той ще направи всичко за теб!Не ти пожелавам следващата/щите сериозна връзка да е като мойта,защото все пак...Сърцето ми не е от камък!
  • Аз не те познавам и не знам какво си преживяла ,но знам ,че ужасно много те разбирам,защото почти същото то се случва и с мен за жалост.
    А текста е невероятен и веднага ми влезе под кожата.
  • Добре,според мен човек в живота си може да обича адски много пъти.Да,верно,че в живота си ние имаме идеалните половинки които ни допълват перфектно,но защо тогава преди да ги срещнем ние обичаме?!?!Ако човек може да обича само веднъж толкова истински и чисто,защо обичаме не така идеалните хора за нас?!А това да се влюбваш във всеки втори е глупаво и според мен не е верно...но това е мое мнение просто искам да го изразя,без да обиждам автора на произведението.То е много хубаво поздравявам те!И все пак "..Последна обич няма,знай!"
  • Хубаво писание!Завладяващо дори!Поздрави!
  • според мен си е чиста проба откровени мисли: ясни и объркани, самосъжалението според мен е причина за много нещастни мигове, пъната отдаденост и след това, след края.. това не трябва да се оставя, защото един ден ще се иронзираш за това... силни и дълбоки чувства, искрени слова.. уважавам ги.. какво ли някой може да каже...нзнм..освен отличен 6..
    P.S. повярвай ми ще има толкова силни чувства отново!...
  • Еми, какво да ти кажа, всеки написан ред успя малко или много по различен начин да ми въздейства. Не искам да казвам прекалено силни думи, но просто се почувствах странно, все едно аз съм го писала.
  • това е наи хубавото нешто което сам чувал, и аз сам го преживял разбирасе не на пално и занам как е))))))))карасиво е
  • много е добро хареса ми 6 от мен
  • Много е хубаво и в същия момент много тъжно
  • Независимо от емоцията, текстът е написан добре и не отегчава. На мен ми хареса!
  • О боже още една влюбена.Скъпа всяка любов за теб е истинска и спрете с тези тъпотии.Сигурно 90% от момичетата под 20г са влюбени , страдат или са изоставени и пак страдат.Те реално не живеят истинския живот ,а са винаги някъде отнесени от вихъра мислейки за любимия човек.Тъжно ми е за тях , но в крайна сметка всеки минава през този период.
Propuestas
: ??:??