За Истинската Любов
Това не е поредната детска любовна история, а история за истинската любов... Тази любов, която веднъж се среща, веднъж се изживява, веднъж се живее, веднъж се страда и веднъж се умира за нея. Тази любов, която силно те изгаря и от която вечно те боли. Тази любов, която едновременно остава в миналото, настоящето и бъдещето...
Болката от загубата на тази любов е неописуемо жестока. Боли от това, че си оставена. Боли от това, че човекът, в който си вярвала безусловно, те е предал, разочаровал, излъгал, а ти до последно не можеш да приемаш трагичната и болезнена реалност. Боли, когато си представиш, че след време някой друг ще се кълне в любов на човека, който обичаш с цялото си сърце, а той ще му отвръща със същото. Боли, като си представиш всяко докосване, всяка целувка, всяка прегръдка, всяко обещание, всяко казване на "Обичам те", боли от всяка сълза, която ще пролее за някой друг... Боли те от малката надежда, с която заспиваш вечер и те е страх, когато се събуждаш отново с нея. Боли те от самотата, която чувстваш. Боли те от спомените, от мечтите, от надеждите... Накъдето и да се обърнеш, каквото и да погледнеш, всичко ти напомня за този човек. Боли те от нарушените обещания, толкова ти е трудно... Имаш нужда от тази любов и от всичко, което ти даваше и взимаше, имаш нужда само от един човек... а него го няма.
Лягаш вечер и започваш да плачеш... Затваряш очи и виждаш лицето на човека, който обичаш... отваряш ги и виждаш празното място в леглото си и започваш да плачеш, защото може би никога няма да легне до теб... Затваряш пак очи... мислиш за него... и плачеш... Заспиваш някак си... сънуваш и плачеш на сън... Събуждаш се и отваряш пак очи, първата ти мисъл е свързана със същия този човек... и пак започваш да плачеш...
Има ли смисъл да казваш какво искаш? Има ли смисъл да говориш въобще, след като няма кой да те чуе? Има ли смисъл да плачеш? Имаше ли смисъл всичко, което се случи? Защо те боли?... Защото обичаш... защото обичаш истински и защото си оставена... и впоследствие разбра, че всъщност ти никога не си била истински обичана, въпреки че до последно си вярвала в това... Защо те боли... защо те нарани... ако те обичаше, нямаше да го направи... а ако истински те обичаше - никога нямаше да си позволи да ти причини болка... никога нямаше да те остави... да те накара да страдаш... да те разстрои дори... Но ти истински обичаш този човек... и страдаш... защото си сама, защото си оставена, защото си предадена, защото си излъгана, защото си разочарована... но въпреки всичко... не спираш да обичаш... да се надяваш... да мечтаеш... да се съмняваш... и малко да вярваш... и от това боли... много...
Хората прекарват толкова време в търсене и чакане на истинската любов и понякога един живот не им стига, за да я изживеят. Или пък намерят ли я, я губят, подминават ей така, заблудени от факта, че това е поредното моментно влюбване и не си струва влагането на повече чувства, защото накрая ги е страх от болката и се пазят, и подминават, изоставят и нарочно губят любовта, без дори да осъзнават, че това ще е единствената любов, когато ще искат.
Но... когато срещнеш не просто някой, а именно тази любов, без дори да си го търсил и дори чакал и този някой след време си тръгне и те остави... а преди това е обещавал, че никога няма да го направи, че винаги ще е до теб, че винаги ще те подкрепя, че винаги ще те обича... но въпреки това те оставя... Теб те боли, но не спираш да мечтаеш. Боли, но не спираш да се надяваш. Боли, но не спираш да обичаш. Боли, че си загубила единствения човек, който те е променил до такава степен, че да опознаеш себе си и да започнеш да се харесваш като личност. Да разкриеш част от себе си и характера си, които никога не си си мислила, че притежаваш. Боли, когато загубиш човека, който единствен е знаел как да те накара да се усмихнеш. Човекът, който те е накарал да почувстваш, че животът наистина е хубав. Човекът, който те разбираше и подкрепяше, който те обичаше и ти беше верен. Човекът, който те е карал да разбереш какво значи истинско щастие. Тогава си била силна - момиче с мечти и надежди, от които не боли... била си щастлива... спокойна... чувствала си се сигурна... била си толкова много неща, само заради мисълта и чувството, че човекът, който истински обичаш, е до теб. В мислите и сърцето ти никога е нямало и няма да има място за някой друг... Раздялата не е повлияла и няма да повлияе на мечтите, чувствата и желанията ти. До последния миг ще копнееш, мечтаеш и мислиш само за него... и последният удар на сърцето ти ще бъде единствено за него... последната мисъл ще е за него... последния дъх... последната сълза... последното нещо, което ще изречеш, ще е името на любимия ти...
Но до тогава ще продължава да боли... Когато го искаш, когато го няма, когато ти липсва, когато ти трябва, когато имаш нужда от него... Всеки миг. Навсякъде. Винаги... в тази нощ, когато разплакан мрак се взира в самотността на безсънните ти нощи, в които го няма... А тишината с цялата си жестокост изкрещява името му... Което тогава мъчително и бавно те доубива... Разкъсало всичко в теб на малки парчета и нощта е срещу теб, а жестокостта й ражда горчива и болезнена молитва - за него... нечута и обречена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Без Име Всички права запазени
