За реалистите, но истинските...
Причината за това мое творение са думите на мой познат. Кой е и какъв е не е важно... Важно е само това, което ми каза – според него аз съм прекалено мекушава и съм се превръщала във въздухарка, вместо да съм стъпела здраво на земята като един истински реалист.
Исках да му докажа, че греши.
Замислих се за реалистите, оптимистите и въздухарите. За това как се дефинират трите понятия е безсмислено да се говори, толкова много се е казало досега. Но ми хрумна...
Знам, че на този свят има хора, които са способни да насочат оръжие към мен и най-хладнокръвно да ме убият, без да ги интересува как се казвам, кои са родителите ми, какво чувствам, дали ме боли, колко ме боли. Съществуват изроди, които с удоволствие ще ме разкъсват част по част и ще задоволяват животинските си инстинкти със смърт. Знам това много добре. По-добре, отколкото ми се иска всъщност. Злото не е художествен сюжет, а реалност.
„Реалистите” (предимно онези, които твърдят, че са такива) се ограничават дотук. Техният здрав разум и поглед към нещата клонят не с песимизъм, ами с фатализъм. За тях светът отдавна е едно гадно мръсно място, в което трябва да се оправяш съвсем сам, и в което на никой не му пука за теб.
Реалисти друг път. Циници...
Знам, че на този свят има хора, които ще застанат пред мен, за да ме защитят, които ще изпитат болка, когато я изпивам и аз. Има непознати, които искат да знаят всичко за мен и се интересуват от моите чувства и мисли. Героите на днешния ден не са комиксови или филмови персонажи, а обикновени хора, които са готови на истинска саможертва в името на другите. Доброто не е вече само във въображението на хората, а е реалност.
Аз осъзнавам двете реалности и затова съм реалист в пъти повече от всички онези, които твърдят, че са здраво стъпили на земята, само защото гледат на света само с едното си око и виждат сянката, а не слънцето.
Същият този вдъхновител на това творение каза, че хората се механизират и умират в собствената си реалност (объркано, а?). Греши много жестоко. Ние не сме уреди за ядене, спане и създаване на поколение. Хората са духовни същества, уникални и неповторими (тук подкрепям хуманистичната психология). Те могат да изпитат такива чувства, които да им причинят болка по-страшна и от физическата, хвърляйки ги в самия ад, като в същото време могат да се почувстват толкова щастливи, че да им пораснат криле, които да ги понесат към рая.
Дано да има повече истински реалисти на този свят, а не давещи се в измислен подземен свят циници. Нищо лично към тях... просто оптимизъм.
© Габи Кожухарова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
http://www.youtube.com/watch?v=mvkdYr54f0Y
-
Хехе, добре казано
-
Прав си за това, че всеки си има свое становище и свой поглед към нещата. Какъв ужас щеше да е ако всички мислехме еднакво! А що се отнася до това, че отричам напълно цинизма и песимизма... ами не ги отричам напълно, просто не ги подкрепям... напълно
Поздрав! -
Всичко е "центриране към една точка - АЗ" Както и оптимизмът. Ти се кефиш на слънцето и тревата (примерно) не защото те са прекрасни, а защото ти ги виждаш такива. Всичко е толкова субективно, че няма накъде повече. Между другото..оптимизмът до какво води? здравословно безразличие? хехе. Просто различни начини да се погледне на света. Имаше един сериал "Всичко е относително". Всеки е в пълното си право да поглежда към света, от който ъгъл сметне за по-правилен. Няма грешно становище, нито грешни емоции, нито грешно безразличие. (защото без безразличие трудно ще оцелеем 'щото всички ше пращаме заплатите си, за да изхраним Африка..примерно).
Та..това не ми хареса, че отричаш напълно цинизма и песимизма. А от тях има нужда. Въпрос на мироглед. Поздрав!
ПС: болка, по-страшна от физическата, няма колкото и духовни същества да сме, преди всичко сме от плът и кръв. Първо идва физическото оцеляване и после всичко останало. -
truthiseek, това, че хората предпочитат двата здраво стъпили на земята крака не означава, че не са уникални по свой начин. И май съм късметлийка, че поне петдесет процента от хората, с които общувам са наистина неповторими и не гледат само земята, а и небето. Жалкото е, че десет, петндесет процента от тях не искат да си го признаят, защото се страхуват, че на другите ще им се стори твърде "наивно" и "въздухарско". Кой знае, може би по-голямата част от хората изпитват подобни страхове...
Rabbit, имам доста ясна представа за понятията, които съм дала Всъщност не взимам реалистите и песимистите като едно цяло, точно обратното. Смятам, че един оптимист може да е в пъти по-голям реалист от един песимист (или циник). Светът може и да се нуждае от един циничен поглед, но не и прекалено много цинични погледи. Цинизмът до някаква степен води до нездравословно безразличие и центриране на целия свят към една точка - АЗ. -
"Доброто не е вече само във въображението на хората, а е реалност.", както винаги е било, но,
наречи ме циник, колко от хората, с които се сблъскваш всеки ден не са "уреди за ядене, спане и създаване на поколение.", а "уникални и неповторими същества"? Десет, петнадесет процента? Увлечени в прагматизна на постоянно течащия поток на ежедневието, хората имат навика да забравят за иникалността си в полза на два здраво стъпили на земята крака.
И все пак - поздрави. Има нещо в творението ти. Малко, но го има. -
Бъркаш песимизъм и реализъм, че даже намесваш и фатализъм. Хах много ги размеси понятията, а? иначе реалистите са способни да видят не само "тъмната страна на луната", но и светлата страна на слънцето. Не си срещнала правилните "реалисти", затова говориш така...Виждането на реалистите (и песимистите...виждам, че горе-долу ги вземаш като едно цяло) може да е по-негативно и по-неприятно от това на оптимистите, но определено е по-резонно в наше време. А цинизмът? Мислиш ли, че светът не заслужава и един циничен поглед? хехе, помисли си
-
Чашата е винаги наполовина пълна, Габи. Зависи само от обема и... Сърдечни поздрави!
-
Браво, Габи!
Твоите 15 години са много по ценни от на много по на 50/годишните/, т.нар. "реалисти". За мен те са циници, или по-точно черногледци, виждащи само сенчестата страна в живота. Прави ли или не, не знам, но редпочитам да съм от въздухарките, които все още виждат светлината.
Поздрав, мило момиче! -
Благодаря за коментарите!
-
Ех, че ми хареса! Много си права.Така ме замисли! Аз винаги съм се мислила за "въздухарка", но ти ме накара да повярвам, че съм повече реалист от всеки друг! Поздравявам те за различния поглед върху темата!
-
Страхотно представено без забележка. Найстина грабна вниманието ми
-
Хора има всякакви, но ти бъди оптимистка и вярвай, че доброто е повече. Истински вярвай в това, но бъди готова да срещнеш и злото. Ако не си готова - ще те смаже. И не забравяй никога, че "За да победи злото, е достатъчно добрите хора да не правят нищо."
-
За съжаление тия хора (фаталистите) се срещат много често... За съжаление момичето, което е до мен в момента и аз обичам, не обожавам, е такава... Боря се всеки ден с това за което пишеш...
-
"Патетиката на крилата е фалшива поезия на етажа на гъсеницата." – Екзюпери Крилатите са във въздуха...Отстоявай! Поздрави!
-
Браво,Габи! Да...песимистите и циниците не искат да са сами в черната си дупка и се опитват да погълнат и другите в тъжния си свят.
Но за теб,като гледам няма страшно. -
мн приятно за четене мисля ,че си права!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
