За реалистите, но истинските...
Причината за това мое творение са думите на мой познат. Кой е и какъв е не е важно... Важно е само това, което ми каза – според него аз съм прекалено мекушава и съм се превръщала във въздухарка, вместо да съм стъпела здраво на земята като един истински реалист.
Исках да му докажа, че греши.
Замислих се за реалистите, оптимистите и въздухарите. За това как се дефинират трите понятия е безсмислено да се говори, толкова много се е казало досега. Но ми хрумна...
Знам, че на този свят има хора, които са способни да насочат оръжие към мен и най-хладнокръвно да ме убият, без да ги интересува как се казвам, кои са родителите ми, какво чувствам, дали ме боли, колко ме боли. Съществуват изроди, които с удоволствие ще ме разкъсват част по част и ще задоволяват животинските си инстинкти със смърт. Знам това много добре. По-добре, отколкото ми се иска всъщност. Злото не е художествен сюжет, а реалност.
„Реалистите” (предимно онези, които твърдят, че са такива) се ограничават дотук. Техният здрав разум и поглед към нещата клонят не с песимизъм, ами с фатализъм. За тях светът отдавна е едно гадно мръсно място, в което трябва да се оправяш съвсем сам, и в което на никой не му пука за теб.
Реалисти друг път. Циници...
Знам, че на този свят има хора, които ще застанат пред мен, за да ме защитят, които ще изпитат болка, когато я изпивам и аз. Има непознати, които искат да знаят всичко за мен и се интересуват от моите чувства и мисли. Героите на днешния ден не са комиксови или филмови персонажи, а обикновени хора, които са готови на истинска саможертва в името на другите. Доброто не е вече само във въображението на хората, а е реалност.
Аз осъзнавам двете реалности и затова съм реалист в пъти повече от всички онези, които твърдят, че са здраво стъпили на земята, само защото гледат на света само с едното си око и виждат сянката, а не слънцето.
Същият този вдъхновител на това творение каза, че хората се механизират и умират в собствената си реалност (объркано, а?). Греши много жестоко. Ние не сме уреди за ядене, спане и създаване на поколение. Хората са духовни същества, уникални и неповторими (тук подкрепям хуманистичната психология). Те могат да изпитат такива чувства, които да им причинят болка по-страшна и от физическата, хвърляйки ги в самия ад, като в същото време могат да се почувстват толкова щастливи, че да им пораснат криле, които да ги понесат към рая.
Дано да има повече истински реалисти на този свят, а не давещи се в измислен подземен свят циници. Нищо лично към тях... просто оптимизъм.
© Габи Кожухарова All rights reserved.
