Като полъх на пролетен вятър

и гальовно като сияйна луна,

в мен изникна кокиче незнайно, 

укротило във миг любовта.

По разстланите есенни листници

се прехласваше слънчев копнеж

и се вървеше блеснала зимница,     

отразена във ледена пещ.                    

Пухкав сняг позатисна стоборите,

не че време му беше сега.  

Леден вятър засвири в полето,   

навяващ страх и тъга.        

А душата ми, дрипава скитница,

се изплъзна от мен – полетя.   

Не поисках да тръгна след нея,       

нека щастлива остане си тя.