КИТАРА НА ЧЕРНИЯ ПЯСЪК

                     В памет на барда Христо Граматиков

     Текст: Геновева Цандева

      Музика: Г.Цандева и Б.Иванов

      Аранжимент: Бойко Иванов

Поглъщат песъчинките със трясък

две късчета небе и става пусто.

Затъвам бавно в черния ти пясък,

засипана от спомени и чувства.

А песните ти в съвестта ми ровят

и късат струни - съдник на Темида.

Как искам, искам черната ти котва

със този черен пясък да си иде.

Зима в струните, в пясъка  - зима,

в поглед, в прибой и във мида.

Твойта китара в черния пясък

рано съдбата зазида.

В очите ти небето ще закърпя

и сцената ще е отново пристан.

Усещам как душата ти пристъпва,

в гласа ми гложди пясъкът на Христо.

С твойта китара соленият вятър

стапя бургаската зима.

Сипе се, сипе се черният пясък

и в погледа детски те има.