15 сент. 2013 г., 00:31
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
КИТАРА НА ЧЕРНИЯ ПЯСЪК
В памет на барда Христо Граматиков
Текст: Геновева Цандева
Музика: Г.Цандева и Б.Иванов
Аранжимент: Бойко Иванов
Поглъщат песъчинките със трясък
две късчета небе и става пусто.
Затъвам бавно в черния ти пясък,
засипана от спомени и чувства.
А песните ти в съвестта ми ровят
и късат струни - съдник на Темида.
Как искам, искам черната ти котва
със този черен пясък да си иде.
Зима в струните, в пясъка - зима,
в поглед, в прибой и във мида.
Твойта китара в черния пясък
рано съдбата зазида.
В очите ти небето ще закърпя
и сцената ще е отново пристан.
Усещам как душата ти пристъпва,
в гласа ми гложди пясъкът на Христо.
С твойта китара соленият вятър
стапя бургаската зима.
Сипе се, сипе се черният пясък
и в погледа детски те има.