beggins (Пламен Сивов)
84 1
13 jun 2017, 10:39

Понякога 

  Música » Bardo
4898 13 4
00:00
05:20

© Пламен Сивов Todos los derechos reservados

Понякога оставам твърде дълго
в часа между “обичам” и “желая”.
Да бяха тези релси петолиния,
каква ли песен би запял трамваят?

 

В пространството между “сега” и “вчера”,
където мисълта за теб ме ближе
по длани, по очи, по слепоочия –
та после се проклинам трижди,

 

през сън забързан и високо утро,
дочаквам изгревът да се захлопне.
Най-после тръгвам, а пред мен в тревата
безгрижно и мъдро
крачи Господ.

 

И умно е така, и безпощадно
пълзи потокът с нежното ти име,
През мен изтича до последна капка.
Светът е покорен и значи – ставам минало.

 

Понякога оставам твърде дълго.
От слънцето не смея да отпия.
Но изгревът бе днес така различен.
Не беше изгрев. Беше литургия.

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Звънтят китарите - сребристо сладкодумни...
    Не змам защо, но съм щастлив сега,
    в окъпана от дъжд любима улица
    сърцето ми отвеждат у дома.
  • "Да бяха тези релси петолиния,
    каква ли песен би запял трамваят?"

    Песента на сърцето...

    Хубав текст, докосваща песен.
  • Хубаво е, дума да няма.
  • Много добро съчетание на музиката и текста като емоция, която създават.
Propuestas
: ??:??