beggins (Пламен Сивов)
72 1
13.06.2017 г., 10:39 ч.

Понякога 

  Музика » Бард
4229 13 4
00:00
05:20

© Пламен Сивов Всички права запазени

Понякога оставам твърде дълго
в часа между “обичам” и “желая”.
Да бяха тези релси петолиния,
каква ли песен би запял трамваят?

 

В пространството между “сега” и “вчера”,
където мисълта за теб ме ближе
по длани, по очи, по слепоочия –
та после се проклинам трижди,

 

през сън забързан и високо утро,
дочаквам изгревът да се захлопне.
Най-после тръгвам, а пред мен в тревата
безгрижно и мъдро
крачи Господ.

 

И умно е така, и безпощадно
пълзи потокът с нежното ти име,
През мен изтича до последна капка.
Светът е покорен и значи – ставам минало.

 

Понякога оставам твърде дълго.
От слънцето не смея да отпия.
Но изгревът бе днес така различен.
Не беше изгрев. Беше литургия.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Звънтят китарите - сребристо сладкодумни...
    Не змам защо, но съм щастлив сега,
    в окъпана от дъжд любима улица
    сърцето ми отвеждат у дома.
  • "Да бяха тези релси петолиния,
    каква ли песен би запял трамваят?"

    Песента на сърцето...

    Хубав текст, докосваща песен.
  • Хубаво е, дума да няма.
  • Много добро съчетание на музиката и текста като емоция, която създават.
Предложения
: ??:??