Аз не съм тази,
която обичаш.
Аз съм жива и истинска.
Тя е друга-измислена.
Тя не казва никога "не"
и те гледа покорно в очите,
няма силни ръце, рамене
и говори само,
когато я питаш.
Не изисква.
Не спори.
Не попада
в устата на хората.
Тя намира време за всичко-
да изпере и да сготви,
да целуне децата
за "лека нощ",
да те изслуша
и да те поглези.
Тя е просто измислена.
Аз съм различна-
несъвършена, неподходяща,
но истинска.
P.S.:Не си спомням автора на стихотворението, затова не го упоменавам.Едно стилно, истинско и вдъхновяващо стихотворение все пак. :)